сирийския конфликт
на снимката: Иво Инджев

Русия заплаши България със скъсване на дипломатическите отношения за втори път в междудържавната ни история. Първият път е заради Съединението на България. Руският император Александър III се вбесява, че българите се обединяват сами без неговото разрешение и най-вече в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, който предвижда разединение, а не обединение на българите, под което Русия се подписва солидарно с европейските сили в отсъствието на какъвто и да е било български участник в делбата на българските земи.

Александър III къса пагоните на българския Княз Александър I като офицер от руската армия. Наказва го ( за потрес на монархическа Европа по онова време), че е подкрепил българското Съединение. Нарежда на руските офицери да изоставят България на милостта на Султана, когото подстрекава да нахлуе и да си вземе Източна Румелия, която му се полага по документи, подписани и от Русия в Берлин през юли 1878 г.

Сега Русия плаши за втори път след 1885 г. да къса с България. Защото на офицерите от руските шпионски служби е наредено да напуснат България.

Ултиматумът е депозиран в София от днешния еквивалент на руския императорски пратеник генерал Каулбарс, какъвто е облечената в мундир Митрофанова.

Каулбарс в крайна сметка е принуден да се махне от България заради провала му да принуди младата българска държава да приеме руския диктат.

Интригата в този паралел е дали Митрофанова ще последва съдбата му и то в най-скоро време.

Разликата между 19-тия и днешния 21 век е в това, че България вече не е сама под натиска на руския ботуш. В отчаянието си да потърси някаква почва, върху която да стъпи ( на шията на България), Митрофанова отново се хваща за историята. Този път прави нещо невиждано и нечувано от българските рашисти, които не искат и да чуят този исторически факт: припомня, че царство България и СССР са поддържали дипломатически отношения през “Великата отечествена война”. Още “по-велико” е, че нарича в скоби тази война с истинското й име, избягвано от Руската пропаганда: Втората световна война ( превърнала се в “отечествена” за подстрекателя Сталин след като Хитлер го изпреварва и го напада пръв).

Що за основание е имал СССР да окупира България, която е поддържала дипломатически отношения със СССР, трябва да се запитат дори и болните от рашизъм нашенци сега. На тях Митрофанова подхвърля своята благодарност, че продължават да поддържат паметниците, издигнати в прослава на тази окупация. Приоритет на съвет…руската политика в наши дни!

Колко ли ще да са отчаяни в Москва от своя провал на българския фронт щом се хващат за неудобни за империята исторически истини, за да обосноват и изкопчат нещо като дипломатическа победа, подобна на онази, която си въобразяваха, че ще постигнат с военна сила в Украйна?

Текстът е от блога на Иво Инджев. Заглавието е на Дебати.бг.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук