В общественото пространство продължава ожесточената дискусия по трите законопроекта за нуждите на хората с увреждания – Законът за хората с увреждания, Законът за личната помощ и Законът за социалните услуги.
Двата „воюващи лагера” – Национално представителните организации на хората с увреждания и на протестиращите майки на деца с увреждания – все още не могат да изгладят противоречията си. Конкретно законопроектът за личната помощ се оказва непреодолимата пречка, която ги разделя. Продължава и спорът за пари.
Майките на деца с увреждания, които вчера излязоха на Осми национален протест, твърдят, че именно този законопроект е ключов за достойния живот на децата им и ще им помогне да са пълноценни граждани дори след навършване на пълнолетие.
„Законът за личната помощ е средството, с което човекът ще има помощ да стане от леглото, да отиде на работа, да отиде на училище ако е дете, да съществува. По отношение на Закона за хората с увреждания засега за съжаление нещата се формират от ТЕЛК-а, който е начинът за оценка, а той е нереален и неефективен. Поне в Закона за личната помощ ТЕЛК-ът не съществува, а нуждите се определят от личните потребности. Там има още много какво да се желае по този закон, но промяната, която трябва да стане е според индивидуалните нужди на хората с увреждания да се получи индивидуалната подкрепа.”
Това каза пред камерата на ДЕБАТИ.бг една от протестиращите майки – Вера Иванова.
В законопроекта за личната помощ са заложени изчисления, според които за асистенти държавата ще трябва да плаща по малко над 105 млн. лева годишно. Припомняме, че вчера премиерът Бойко Борисов обеща на протестиращите 150 млн. лева допълнително в бюджета за следващата година. Те обаче искат изпълняване на обещанията и реформи, а не пари.
„Проблемът в стартирането на реформите е именно това – че продължават институциите да отказват да седнат на една маса и да направят адекватни разчети на всички средства, разходвани в сферата на хората с увреждания”, това каза пред ДЕБАТИ.бг друга протестираща майка – Весела Олдажиева.
Като основна пречка за осъществяването а реформите протестиращите майки посочват национално представителните организации на хората с увреждания, които според тях се противопоставят на промените, защото те ще засегнат субсидиите, от които се издържат.
„Той (социалният министър Бисер Петков, бел. ред.) е малко между чука и наковалнята. Ние имаме някакви искания, той разбира, че са разумни. От другата страна са национално представителните организации – те уж се съгласяват с нашите искания, но пък всъщност не искат да ги осъществят, защото част от исканията са свързани с техните субсидии и тяхното окопаване дори в този нов закон за хората с увреждания. Не е нормално едни и същи организации да определят политиката за хората с увреждания десетки години наред, като всъщност нищо не правят”, каза пред нашата камера Валентина Ташкова, която също е една от протестиращите.
В специално интервю за ДЕБАТИ.бг Веска Събева, която е председател на една от 20-те национално представителни организации – Асоциацията на родители на деца с епилепсия – отхвърли обвиненията на майките, че исканите от тях реформи ще засегнат субсидиите на организациите. По нейни думи реформите и финансирането за представителството не са свързани.
„Националното представителство съдържа съвсем различно нещо. Това е да представляваш на голяма част от територията на своята страна хората които са ти гласували доверие по определени критерии…В другите страни също има такива организации по определени критерии, с които правителствата контактуват и работят по дадените политики, защото в крайна сметка те представляват по-голямата част от хората с увреждания в дадена страна…Ние нямаме нищо против по проекти да се раздават на всички пари, но субсидията за национална представителност е съвсем различно нещо.”
Събева уточни какви са доводите на национално представителните организации срещу отделен закон за личната помощ. Тя обясни, че ако той бъде приет в този си вариант, у нас ще трябва да има над 700 хил. лични асистенти, тъй като един помощник не може да обслужва повече от един човек с увреждане.
Другият проблем според Събева е, че няма нужда личната помощ да бъде регламентирана в отделен закон, тъй като тя по своето естество е социална услуга.
„Това е само една услуга… За всяка една услуга ли ще създаваме закони? Това, което се говори, че не е услуга социалната помощ, е далеч от истината. Тя си е една социална услуга, разписана по различен начин и носеща съвсем различно послание и съвсем различен дух. Само че я няма никъде в света като отделен закон.”
Според Събева трябва да се работи най-вече в посока да се изгради система за индивидуална оценка на хората с увреждания, за да могат те лесно да си намират работа и да бъдат пълноценни на пазара на труда.
Друга посока, в която трябва да се полагат усилия според нея е приобщаващото образование, за което има закон. В него обаче директорите на училища имат право да отказват да приемат деца с увреждания или деца със специални образователни потребности.
Припомняме, че утре в 14:00 часа представителите на протестиращите майки са поканени на среща с министри и депутати в Народното събрание, където отново ще бъдат изслушани техните искания и ще се търси компромисен вариант по тях.
Според Веска Събева по всичко личи, че някой се опитва да печели политически дивиденти от разделянето на хората с увреждания и конфликта между майките и организациите.
Омбудсманът Мая Манолова, която днес беше пред палатковия лагер на протестиращите, призова депутатите да не политизират проблемите на хората с увреждания у нас.
„Обнадеждаващо е, че депутатите от ГЕРБ и БСП дойдоха при палатката. Призовавам ги да не използват за партийно-политическа разправия тази тема, която е толкова болезнена за уязвимите български граждани и семействата на хората с увреждания. Ако успеят да си надскочат ръста на партийни политици, наистина ще направят едни промени, които да са в полза на хората”, каза пред ДЕБАТИ.бг омбудсманът Мая Манолова.
Тя коментира и оттегления за преразглеждане законопроект за хората с увреждания и призова текстовете, които някои министерства оспориха, да бъдат върнати в него.
Припомняме, че на последното заседание на Националния съвет на хората с увреждания законопроектът беше оттеглен. Той беше обсъждан месеци наред в работни групи към социалното министерство и периодично бе причина за нови скандали и разрив в отношенията между организациите на хората с увреждания, протестиращите майки и държавата. Накрая той беше заклеймен и от бизнеса като неприемлив заради предвидените квоти за наемане на хора с увреждания и глоби за неизпълнението им.
