Новият министър на отбраната Драгомир Заков представи екипа си и приоритетите в своята работа близо месец, след като зае поста. Рокадата стана заради различия между премиера Кирил Петков и предишния министър Стефан Янев по българската позиция спрямо войната в Украйна.
На пресконференция, проведена за случая, той почти не каза нищо ново и повтори изказвания и на президента, и на премиера, относно Украйна. Но Заков успя да потвърди нещо, с което дълго време се спекулираше. България твърдо стана втората страна след Унгария, която ясно заявява, че няма да подпомогне Украйна с въоръжение.
„Всяка държава жертва на военна агресия има право да се защити и да бъде подпомогната.Въпросът е с какво може да бъде подпомогната. Министърът на отбраната не може сам да дарява или изпраща каквото и да е. Трябва да сме наясно какво можем да предоставим. Българските въоръжени сили изпитват остър недостиг от защитни сили и оборудване. Това са огромни средства. Ситуация, в която самите въоръжени сили се нуждаят от оборудване, е много трудно Министерство на отбраната да отдели средства да подпомогне когото и да било“, каза министър Заков.
„Време е за държавнически и непопулярни решения в отбраната“
„Кризата, в която се намираме и състоянието на Въоръжените сили повече не могат да са жертва на политическа нецелесъобразност. Време за вземане на държавнически реения, те невинаги са популярни, но е времето за държавнически решения“, заяви министърът на отбраната Драгомир Заков.
„Имаме нужда от боеспособна армия, която може да ни защити, от армия – гордост за обществото и военнослужещите. Имаме необходимост да запълним нови военноспособности. Това означава обаче сериозни разходи, които българските граждани трябва да отделим. За да можем да поискаме обаче тези средства от гражданите, трябва да гарантираме първо, че тези средства ще бъдат похарчени за истински способности и че ще бъдат похарчени по естествен начин“, заяви Заков.
По думите му обаче не може това да се очаква за 1 месец или половин година, а периодът ще е много по-дълъг.
„Това не може да стане за 1 месец, за 6 месеца, вероятно няма да може да стане и за 3, 4 или 5 години, важно е обаче да положим правилна основа“, коментира Заков.
България трябва да работи с партньорите от НАТО и ЕС
„Напълно си давам сметка, че в годините някои проекти са били свързвани със съмнения за корупция, каза още Заков. Затова един от нашите подходи при осъществяването на предстоящите проекти за модернизация ще бъде да използваме възможностите и сътрудничеството на НАТО и ЕС. Единственият вариант армията ни да е боеспособна в краткосрочен и дългосрочен план е да работим с партньорите ни от НАТО и ЕС„, подчерта Заков.
„Основната ни цел е армия, въоръжени сили, които да могат да предоставят и използват целия набор от способности във всички области“, добави министърът.
„Днес също е много символична дата – навършват се 18 години от членството в НАТО. 18 е годината на пълнолетието, на осъзнаването – годината времето да осъзнаем мястото, ролята и възможностите, които ни предоставя членството в НАТО. Българският глас е важен. . Организации като НАТО са толкова силни, колкото е силно най-слабото им звено. България не е най-слабото звено на НАТО. Но ние не трябва да допуснем да станем най-слабото звено на Алианса„, каза Заков и добави:
„НАТО ни предоставя огромен набор от възможности, това е невероятен шанс за нас. Изгубили сме години, през които е можело да се възползваме от тях. За в бъдеще отговорността остава наша. Трябва да развием способности, с които да гарантираме и самостоятелно нашата сигурност. Но когато е необходимо, ще разчитаме на тях и ще получим помощ“.
Министърът представи част от екипа си:
Йордан Божилов – зам.-министър на отбраната, анализатор по темата сигурност и отбрана;
Александър Петков – зам.-министър, част от кабинетите през миналата година;
Антоанета Лозенска – началник на кабинета, юрист с богат опит в администрацията, работила е в сферата на електронните медии;
адм. Емил Ефтимов – началник на отбраната;
„Има и още съветници, все още се попълва екипът“, добави министърът.
Припомняме, че Заков пое поста на фона на разговорите в ЕС и НАТО за единен отговор на кризата в Украйна и нуждата от засилване на военното присъствие в страните от източния фланг на Алианса.
