Институтът по стандартизация предлага поредно намаляване на количествата на бактерията „лактобацилус булгарикус“ в киселото мляко, става ясно от публикуван през май проект за обществено обсъждане на интернат страницата на организацията.
Богомил Николов от „Активни потребители“ би тревога, че от родното кисело мляко нищо няма да остане, ако рязко се намали съдържанието на прочутата бактерия „лактобацилус булгарикус“.
Това вече е правено веднъж през 2010-та, без да бъде обявявано публично, припомнят от „Активни потребители“, което довело до увеличаване на трайността на киселото мляко.
Подобно предложение очевидно е лобистко, но едва ли ще стане ясно кои производители на млека са „натиснали“ за намаляване на бактериите, за да им стане по-евтино производството.
Родното кисело мляко се прави чрез бактериите lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус) и streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус). Първата е кисела и вирее само у нас – отликата ни от света, втората е сладка. Нормалното съотношение на двете бактерии е 1/2, през топлото лятно време 1/4.
След промяната на стандарта за киселото мляко от 2010-та, съотношението е 1/10, за да се постигне висока трайност на продукта. Всички производители пастьоризират млякото преди подквасване, за да се елиминира опасността от заразяване с туберкулоза, но това също намалява полезните пробиотични бактерии.
На 16 юни Българският институт по стандартизация ще обсъди въпросното предложение за промяна в националния стандарт за българското кисело мляко.
Въпреки че предложението идва формално от Министерството на земеделието, в края на миналата седмица то се разграничи от него, обяви, че не подкрепя изменението и се обявява за запазване на традиционния състав и вкус на продукта.
