От полунощ започва официалното преброяване на населението на България. То ще продължи до октомври и ще се проведе в два етапа – по електронен път и с посещение от преброители. Те ще посещават домовете от 18 септември до 3 октомври във времето от 8 до 20 часа.
Ще бъде отворена Информационна система „Преброяване“ и всеки, който живее постоянно в България, ще може да се преброи онлайн. Необходимо да се регистрираме с валидна електронна поща, ЕГН и номер на български документ за самоличност. Данните от регистрацията се използват само за идентифициране на лицето и не се съхраняват от НСИ. Следва потвърждение на регистрацията – получаваме имейл с линк, на който трябва да кликнем до 2 часа. След потвърждението ще се отвори екран за попълване на електронната преброителна карта. Там трябва да се влезе с имейла и паролата от регистрацията ни. Преброителната карта съдържа въпроси за жилището, домакинството и хората, с които живеем в едно домакинство. Попълването й отнема средно 20 минути.
След успешното преброяване ще получим съобщение и имейл с уникален 15-цифрен код, който трябва да запазим и да предадем на преброителя, когато позвъни на вратата ни.
Важно е да знаем, че трябва да попълним адреса, на който живеем в действителност, а не, където сме регистрирани. Достъпът до електронната карта ще бъде ограничен само за България, тъй като българите, живеещи постоянно в чужбина, ще бъдат преброени в страната, в която живеят.
От Националния статистически институт (НСИ) напомнят, че на отказалите да участват в преброяването граждани ще бъде наложена глоба от 160 лева.
До момента НСИ отчита, че в страната продължава процесът на намаляване и застаряване на населението; намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост; нараства броят на починалите и коефициентът на обща смъртност (основен фактор за това е пандемията от COVID -19); намалява детската смъртност; намалява броят на сключените граждански бракове и броят на разводите.
Кратка история на преброяването в България
През 1880 г. е първото официално преброяване на населението в Княжество България. Общият брой на населението тогава е 2 007 919 души. През 1887 г. е първото официално преброяване на населението след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Броят достига 3 154 375 души, от които 1 605 389 мъже (50,9 %) и 1 548 986 жени (49,1 %). Градското население са 593 547 (18,8 %), а селско – 2 560 828 (81,2 %).
Двадесет години по-късно през 1900 година българите са се увеличили до 3 744 283 души. В това число: мъже – 1 909 567 души (51 %), и жени – 1 834 716 души (49%). Градско население е било значително по-малко от селското. 742 435 (19,8 %) души са живели в градовете и 3 001 848 (80,2%) в селата.
Към 31 декември 1920 г. общият брой на населението вече е достигнал 4 846 971 души, като 2 420 784 (49,9 %) са мъже и 2 426 187 (50,1 %) са жени. Селското население отново преобладава пред градското – 3 880 596 (80,1 %) са живели в селата и 966 375 (19,9 %) в градовете.
До 1956 година след няколко войни, няколко промени по територията на страната и значителен приток на бежанци, населението вече е достигнало 7 629 254 души, от които мъже – 3 799 356 души (49,9%), и жени – 3 814 353 души (50,1%). Градското население вече е 2 553 524 (33,6%), а селско население – 5 075 730 (66,4%).
Според данни на НСИ ръстът на българите продължава до 1985г., когато е достигнат пикът от 8 948 649 души. Наред с измененията в естествения прираст на населението, настъпват значителни промени в структурата му по местоживеене. Относителният дял на селското население непрекъснато намалява, за сметката на градското, което очевидно се дължи на миграционни процеси. Градското население е 5 799 939 (64,8 %) души, а селското- 3 148 710 (35,2 %).
От тогава насам броят на населението е спаднал близо 2 000 000 души. При последното преброяване от 2011 г. общият брой на населението е 7 364 570 души, като по-голямата част 5 339 001 (72,5 %) души живеят в градовете. В селата живеят 2 025 569 (27,5 %) души.
Под 7 милиона население, но над 8 милиона български паспорта
В страната има издадени над 8.3 млн. български паспорта, а в същото време броят на населението от последното преброяване е 7.3 млн. души. Освен това, има над 80 хиляди български граждани, които живеят в чужбина, нямат постоянен адрес в България и не са вписани в регистъра на населението.
Тези разлики са в следствие на големия брой българи, които живеят в чужбина и административната тежест. Те също така са огромни за мащабите на страната. Това е сериозен управленски проблем, защото няма как успешно да планираш управлението във всички сектори без адекватни данни за населението. Проблемът се знае от години, той е публично артикулиран, а експерти отдавна обявиха, че решението минава през законови промени, но няма институция или партия, която да се заеме с това.
През 2020 година хората, които са се сдобили с българско гражданство, са скочили двойно. 18 446 души са получили български документи през 2020-а. 1310 наши сънародници пък са сменили българския паспорт с чуждестранен през последните 5 години.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
