Запознайте се с най-грубия (и най-грозен) футболист в историята! (СНИМКИ)

„Скъпи мой грознико! Твърдо бях решил да те застрелям с пистолета, който нося в себе си от дълго време. Промених мнението си: Живей! Без твоята лудост Англия нямаше да стане световен шампион!“.

С това писмо, изпратено му от неизвестен фен, може да се опише цялата кариера на бившия футболист на „лъвовете“ и Манчестър Юнайтед Ноби Стайлс, определен от мнозина за най-грубият, а и най-грозният играч в историята.

Стайлс е емблематична фигура през 60-те години на миналия век, а „прекрасната“ му усмивка няма как да бъде сбъркана. От нея са останали само два зъба, като другите са избити по време на мач. Той е избран за №1 в антикласация на испанската версия на „Ауто Билд“ за най-грозен футболист в историята (бел.а. любопитното е, че на трето място в нея е Йордан Лечков). Високият едва 168 см опорен халф бе бясното куче на „червените дяволи“ и шампионския тим на Англия от Мондиал’66. Ако разгърнем историята на световния футбол на страницата „грубияни“, ще открием неговото име на едно от първите места.

На 13-годишна възраст Стайлс, който е роден на 18 май 1942 г., и е син на беден гробар от покрайнините на Манчестър, попада под колелата на автобус. Лекарите сериозно се опасяват, че детето може да загуби зрението си и да остане с един крак. За щастие операциите са сполучливи и малкият Ноби отново може да наблюдава своите кумири от Манчестър Юнайтед, а 5-6 години след това, дикторът на стадиона съобщава: „С номер 4 за Манчестър Юнайтед ще играе Ноби Стайлс.“

Футболистът носи екипа на „червените дяволи“ 11 години – от 1960 до 1971 г., като записва 311 мача и 17 гола за първенство и общо 414 срещи и 20 попадения във всички турнири. След това рита и за Мидълзбро и Престън Норт Енд, като се оттегля от терена през 1975 г.

Преди всеки двубой той вади зъбната си протеза, а след това заменя очилата си с огромен диоптър с контактни лещи. Следва прекръстване в смирен вид, излизане на терена и „залепване“ за най-добрия нападател на противника. Играта му е изключително груба. След един мач в Хамбург германското издание „Абендблат“ пише:

„През 90-те минути Ноби удари само седем от противниците си, само двама заплю в лицето и само три пъти се скара със съдията. За него това означава, че е прекалено миролюбив“. На световното първенство през 1966 г. в Англия той си спечелва репутацията на „най-известния грубиян на планетата“. В двубоя с Франция Ноби контузва тежко Ербен и Симон. За негово щастие по това време съдиите не вадят картони. Отвъд Ламанша сравняват Стайлс с Мефистотел, пише в книгата „Европейският футбол′88. Новото кралство на оранжевите“. Според мнозина той прилича досущ на трансилванския граф Дракула, който пиел кръвта на жертвите си. Единствено треньорът на „Трите лъва“ Алф Рамзи е доволен от своя възпитаник: „Ноби игра великолепно! Гордея се, че той е англичанин.“ Този коментар води много негативи след себе си. Журналистическата гилдия надава вой срещу думите на Рамзи, а вестник „Таймс“ коментира: „Да спечелиш първенство с такива като Стайлс е първенство, което не заслужава да бъде спечелено. Нека попитаме едно дете на улицата на кого иска да прилича – на Боби Чарлтън или на Ноби Стайлс?!“

Но Ноби остава верен на себе си. По време на срещата с Аржентина той многократно, дори и без топка, фаулира грубо нападателите на „гаучосите“ Артиме и Ортега. Голмайсторът на Португалия Еузебио дори излиза с писмо, в което призовава да се вземат мерки срещу опасния англичанин. Над Стайлс надвисват тъмни облаци и той дори е заплашен със отстраняване от националния отбор. На финала на „Уембли“ Стайлс отново е в стихията си. На няколко пъти атакува много опасно западногерманските нападатели, а след победата танцува лудешки туист с разкъсана фланелка пред 100 000 екзалтирани фенове и нейно величество английската кралица. И до ден днешен незабравим остава кадърът, на който Ноби е със световната купа в едната ръка и зъбната си протеза в другата. Трябва да се отбележи, че освен с грубата си игра, Стайлс спомага за спечелването на Купата и със страхотната си игра, прецизните пасове, работоспособността и отличният поглед върху терена. Та той е на игрището във всяка една минута по време на надпреварата.

Въпреки грубостите на терена, в живота Ноби е много тих и срамежлив човек, а към днешна дата има и восъчна статуя в музея на Мадам Тюсо. Стайлс живее във време, в което ги няма сегашните големи пари във футбола.Тогава играчите не са имали лични спонсори и много от тях са били принудени да се влеят в редиците на работниците и чиновниците след края на кариерата им на терена. Такъв е и пътят на нашия герой, който се захваща със съвсем обикновена работа, след като окачва бутонките. За кратко той е и мениджър, но на посредствени отбори.

Преди десетина  години легендата получи удар, а през 2010 г. се наложи да продаде медалите и други свои вещи, за да осигури пари за семейството си. „Колекцията е много скъпа за мен, това са спомените ми от времето, когато бях дете, както и от футболната ми кариера. Винаги съм искал да оставя колекцията си на децата си. Но имам трима синове  –  как мога да я разделя честно между тях? Аз съм патриот и като всеки англичанин спомените са нещо важно за мен, но на този етап от живота ми предпочитам да имам някакъв контрол над съдбата на колекцията ми и искам да съм сигурен, че тя ще донесе приходи на семейството ми“, откровен бе Ноби Стайлс.

Златният медал на англичанина от световното първенство по футбол през 1966 г. бе купен на търг за 188 200 британски лири от неговия бивш клуб Манчестър Юнайтед. Това е най-високата сума, плащана някога за медал от шампионат на планетата. Представителите на Манчестър Юнайтед спечелиха търга и за златния медал на Ноб Стайлс за клубен шампион на Европа от 1968 г. Тогава „червените дяволи“ за първи път в историята си триумфират с купата на Европейските шампиони.

Продажбата на медала от 1968 г. донесе на Стайлс още 49 402 паунда. Отличията му бяха изложени в музея на Манчестър Юнайтед, който се намира на стадион „Олд Трафорд“. Ноби събра тогава общо 424 438 британски лири след края на търга, който се проведе в Единбург (Шотландия). Към днешна дата само трима от титулярния състав на Англия от 1966 г. все още притежават своите златни медали, удостоверяващи, че са световни шампиони – Роджър Хънт, Боби Чарлтън и Джак Чарлтън. Останалите осем (първоначално медали получават само 11-те играли на финала), заедно със Стайлс, вече са се разделили с медалите си – те са продадени на колекционери или на музеи.

За съжаление, към днешна дата 75-годишният бивш световен шампион страда от болестта на Алцхаймер. Същата участ сполетява и съотборниците му от „златния“ тим Мартин Питърс и Рей Уилсън.