Реджеп Ердоган
на снимката: президентът на Турция Реджеп Ердоган

В края на миналата седмица турският президент Ердоган нареди на Външното министерство да обяви за „нежелани лица“ (persona non grata) посланиците на десет държави, включително и германския. В понеделник обаче президентът смени тона и заяви, че посланиците били отстъпили крачка назад от досегашното „оклеветяване на страната“. Той смятал, че занапред тази хора щели да бъдат „по-предпазливи относно суверенните права на Турция“.

Как се стигна дотук?

Ердоган визира съобщенията на няколко западни посолства, включително това на САЩ, в което се казва, че посланиците са се придържали към член 41 на Виенското споразумение и към дипломатическия протокол и не са се намесвали във вътрешните работи на страната-домакин. Според наблюдатели, от изявленията на Ердоган излиза, че Западът е капитулирал пред заплахата му да изгони посланиците. Същевременно отговорите на посолствата в английския си вариант остават твърдо на позицията в защита на човешките права в Турция.

Дотук се стигна след като дипломатите призоваха да бъде освободен филантропът Осман Кавала, който от четири години е в затвора без да е бил осъден. За същото настоя в свое решение и Европейският съд по човешките права още през 2019 година.

Каква е целта на президента?

Според д-р Шарлоте Йопиен, която добре познава Турция, с тези свои стъпки Ердоган цели да отвлече вниманието от вътрешнополитическите проблеми. Натискът върху турския президент се увеличава с всеки изминал ден, а рейтингът му неотклонно върви надолу. Според допитвания в Турция, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която в миналото печелеше избори с абсолютно мнозинство, сега събира едва 30% одобрение.

Този факт сякаш сплотява изпокараната досега опозиция, която като цяло вече събира повече одобрение от ПСР. Тоест, на следващите президентски и парламентарни избори Ердоган може да бъде победен.

Защо Ердоган губи подкрепа?

Одобрението за Ердоган чезне най-вече защото икономическото положение в Турция непрекъснато се влошава. Инфлацията достигна 20%, корупцията избуява, турската лира падна до рекордно ниски равнища.

Заради обезценената валута много поскъпват жизнено важни вносни продукти и стоки. Много турци са взели кредити в долари, които вече не могат да обслужват, защото американската валута е прекалено скъпа. Да не говорим, че инфлацията непрекъснато оскъпява стоките от първа необходимост.

На Ердоган не му е за пръв път

Подобни дипломатически кризи са възниквали и преди. Всеизвестен е спорът със САЩ и Франция по въпроса дали Турция е извършила геноцид срещу арменците през Първата световна война. Да не забравяме и конфронтацията със Запада, която Ердоган предизвика с ареста на германския журналист от турски произход Денис Юджел. Президентът често пъти се опитва да сплотява последователите си, атакувайки своите западни съюзници, които, видите ли, искали да държат Турция в слаба позиция. Ердоган напада и медиите, които уж разпространявали фалшиви информации.

Тактиката е ясна: президентът поляризира нацията, обединява след себе си националистите и по този начин кара дори опозиционните партии да извършват някакви националистически жестикулации. Само че този път опозицията не се поддаде на провокацията.

Какви козове държи Ердоган?

Въпреки натиска от чужбина и от опозицията в страната, Ердоган държи в ръцете си определени козове. Например: той може да ускори сближаването между членката на НАТО Турция и Русия. Както е известно, Анкара купи от Москва системи за противоракетна отбрана – въпреки протестите на западните съюзници и в разрез с изричното настояване на САЩ. В отговор Вашингтон изключи Турция от програмата за доставки на новия изтребител F-35. Тъй че сега в президентския дворец в Анкара вече се върти идеята дали страната да закупи и руски изтребители. А това съвсем не е шега работа, защото Турция разполага с втората по многочисленост армия в рамките на НАТО.

Анализът е от „Дойче веле“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!