Нарастващото недоволство от строгата политика на Пекин за нулев COVID предизвиква вълна от протести, а празните листове бяла хартия А4 се превръщат в символ на движението.
Какво се случва?
В необичайна вълна на гражданско неподчинение десетки протести избухнаха в китайските градове през уикенда, тъй като разочарованието от строгата политика на правителството по отношение на COVID-19 прерасна в ярост.
Групи от хора, наброяващи от едноцифрен брой до около 1000 души, се събраха на бдения със свещи и мирни улични протести. На някои места, като например Ухан, те прехвърлиха бариерите срещу пандемията, а в Шанхай влязоха в сблъсък с полицията. Като държаха свещи, телефонни лампички и празни листчета хартия, демонстрантите призоваха за прекратяване на блокирането на достъпа и честите масови тестове.
На други протести се чуха искания за демокрация и свобода на печата, както и за прекратяване на онлайн цензурата. Съобщава се и за скандирания, които повтарят лозунгите, издигнати от протестиращите на моста в Пекин в навечерието на политическата среща на конгреса на Комунистическата партия миналия месец.
Как стигнахме дотук?
Разочарованието от политиката на нулевия COVID се усеща от известно време. Докато останалата част от света се завръща към нещо, което прилича на нормален живот, населението на Китай все още е подложено на внезапни строги блокади на различни райони – от отделни магазини до цели окръзи, често само заради няколко случая.
През септември автобус, превозващ хора до карантинен център в Гуейджоу през нощта, катастрофира, при което загинаха 27 души. Броят на загиналите е по-малък от двата смъртни случая, свързани с COVID, за които провинцията съобщи от началото на пандемията. Миналия месец в Джънджоу хиляди работници във фабрика за iPhone на Apple влязоха в сблъсъци с полицията за борба с безредиците и събориха барикади, отчасти заради ограниченията на Covid. В блокираните градове жителите също споделят слухове и съобщения за самоубийства и други смъртни случаи, които свързват с налагането на нулеви стойности на Covid, включително бебе и тригодишно дете.
С нарастването на списъка на инцидентите нарасна и нетърпението и скептицизмът на хората, въпреки опитите на властите да цензурират информацията и несъгласието.
След това миналата седмица най-малко 10 души бяха убити при пожар в сграда в Урумчи, Синдзян, който беше под блокада от около 100 дни. Хората обвиниха блокадата за смъртните случаи. Гневът им се изостри от отговора на длъжностното лице, което изглежда обвиняваше жителите, че не са се спасили сами, и в петък в града се проведоха първите протести за уикенда. Видеоклипове показаха хора на площад, които пееха националния химн на Китай с неговия текст: „Въстанете, тези, които отказвате да бъдете роби“.
В събота тълпи се събраха в Шанхай на Средния път на Урумчи – кръстен на столицата на Синдзян. При изключителен риск тълпите скандираха за оттегляне на Китайската комунистическа партия и лидера Си Дзинпин. До неделя вълната от демонстрации, изразяващи както солидарност с Урумчи, така и местно недоволство, се разпространи в градове, сред които столицата Пекин, Шанхай, Чънду, Ухан, Ланджоу, Нанкин и десетки университетски кампуси.
Какви са празните листа от бяла хартия А4?
Празните листове хартия са се превърнали в символ на разрастващите се протести. Пространството за безопасно изразяване на инакомислие на практика е премахнато при авторитарното управление на Си и е изключително рисковано. Белите листове са намек за отричането на свободата на словото и ширещата се цензура. Протестът в елитния университет „Цинхуа“ в Пекин започна с един студент, който държеше един-единствен лист в близост до столовата на кампуса. Според съобщенията той е бил отнет от персонала, но тя е останала на мястото си и скоро към нея са се присъединили десетки, а след това и стотици други.
„Белият лист представлява всичко, което искаме да кажем, но не можем да кажем“, каза пред „Ройтерс“ един млад протестиращ край река Лянма в Пекин.
Във видеоклип, за който се твърди, че е заснет в Лянмацяо, Пекин, жена критикува отразяването в държавните медии на „изкуствено предизвиканата“ трагедия в Урумчи.
„Всичко това са лъжи, всичко това е мълчание“, каза тя.
„Започнахме движение за възпоменание на празен лист хартия. Дали ще кажем нещо на хартията? Не. Всички обвинения са в сърцата ни. Всички мисли са в сърцата ни“.
Какво се случва с протестиращите?
Полицията е задържала неизвестен брой протестиращи, включително поне един чуждестранен журналист. Втората нощ на протести в Шанхай беше посрещната с тежка полицейска реакция, а Би Би Си съобщи, че базираният в Шанхай оператор Едуард Лоурънс е бил задържан и бит, преди да бъде освободен. Полицията заяви само, че го е задържала за негово добро, в случай че се зарази с COVID от тълпата, каза Би Би Си.
В Пекин две групи протестиращи, наброяващи най-малко 1000 души, се събраха на третия околовръстен път на китайската столица близо до река Лянма в неделя вечерта и отказаха да се разпръснат. Тълпите в близост до площад „Тянанмън“ поискаха демокрация и върховенство на закона и осъдиха диктатурите и „култовете към личността“.
Защо тези протести са значими?
Наблюдатели твърдят, че тези протести не приличат на нищо, което са виждали от десетилетия, може би още от времето на смъртоносните репресии срещу студентски митинги на площад Тянанмън в Пекин през 1989 г.
„Тъй като те са толкова синхронизирани по отношение на обхвата и размера на тълпите в тези градове, това е наистина забележително развитие“, казва професор Дали Янг, политолог от Чикагския университет. Янг казва, че всички се отнасят към инциденти като пожара в Урумчи и автобусната катастрофа, защото това може да се случи на всеки от тях.
„Всички тези хора са споделяли едни и същи ситуации – блокиране на домове, тревоги за работата и бизнеса, различни форми на разочарование от медицинското обслужване и смъртните случаи“.
Съвременен елемент на тези протести е отпор срещу онлайн цензурата. Китайската интернет защитна стена и армиите от модератори на информация са изключително ефективни, но може би са достигнали границите на търпението на хората. Гражданите си играят на котка и мишка с цензорите, като намират креативни начини да споделят видеоклипове и публикации за протестите, да изразяват солидарност или да се оплакват от властите.
В Пекин протестиращите призоваха за връщане на свободата на изразяване. „Върнете филмите, искаме свобода на киното. Искаме свободно изразяване. Върнете медиите, върнете ни журналистиката“.
Докато всичко това се случва, стотици хиляди хора се събират на катарските стадиони, за да гледат Световното първенство по футбол. Тълпите от плътно натъпкани хора без маски не останаха незабелязани от китайските фенове, въпреки че телевизионните оператори умишлено избягваха снимки на тълпата. Наблюдателите отбелязват, че китайските телевизионни оператори традиционно се подготвят да „цензурират предварително“ международни спортни мачове, като избягват кадри на тълпата, в случай че някой държи политически чувствително знаме или нещо подобно, но в настоящия контекст тази практика сега получава много повече внимание и критики.
Опитът за контрол на информацията се разпространи и отвъд защитната стена, като свързаните с протеста хаштагове и теми за търсене в Twitter бяха наводнени с нерелевантни публикации, съдържащи туризъм, реклама и порнография.
Голяма част от обмена на информация се премести от публичните мрежи като Weibo в по-частни – и по-трудни за цензуриране – лични комуникации като WeChat.
Какво ще се случи по-нататък?
Протестите в Китай не са рядкост, но мащабът и разпространението на тези със сигурност са. А искането – прекратяване на строгата политика за нулев COVID – не е нещо, което правителството е склонно да изпълни в момента. Сега вниманието е насочено към това дали протестите ще продължат или дори ще се разраснат през седмицата и как ще реагират властите. Вероятно ще има тежки последици за тези, които са идентифицирани като протестиращи.
Държавните медии мълчат за протестите, но за сметка на това публикуват категорични призиви за „непоколебимо придържане“ към нулевия COVID.
Янг отбелязва, че досегашната реакция на местните власти на протестите е различна, като в някои райони ограниченията се разхлабват случайно, а в други се предприемат тежки полицейски действия. Той също така казва, че има някои промени, които централното правителство би могло да направи, за да успокои хората, или пък би могло да намали натиска, като обвини местни служители или частни компании, участващи в реакцията на пандемията.
„Те биха могли да дадат много по-ясни насоки, например как и кога Китай може да излезе от нулевия COVID. До този момент съобщенията са разочароващи и объркващи, дори за официалните лица“, казва той.
„Предизвикателството е, че този вирус няма да изчезне“.
Текстът е публикуван в „The Guardian“, негов автор е Хелън Дейвидсън.
Още актуални анализи – четете тук
