Данни от последните десетилетия показват тревожен спад на видовете, вариращи от акулите чукове до акулоподобни от вида морски дявол. Сред най-силно засегнатите е океанската бяла акула – мощна акула, често описвана като особено опасна за човека, която сега е на ръба на изчезването поради човешката дейност. Ловувани заради перките си, океанските бели акули са жертва на безразборните техники за риболов. Глобалната им популация е намаляла с 98% през последните 60 години.
Прекомерният риболов е поразил популациите на някои акули и акулоподобни с повече от 70% през последния половин век, оставяйки „зееща, нарастваща дупка“ в океанския живот, според ново проучване.
„Това е по-лош спад от тези в повечето големи популации на сухоземни бозайници и това е също толкова лошо, колкото намаляването на сините китове“, каза Ник Дълви, професор в Катедрата по биологични науки на университета Саймън Фрейзър, пред АФП.
Дълви и екип от учени прекарват години в събиране и анализ на информация от научни изследвания и данни за риболова, за да изградят картина на глобалното състояние на 31 вида акули и акулоподобни. Те открили, че три четвърти от изследваните видове сега са толкова изчерпани, че са заплашени от изчезване.
„Знаехме, че ситуацията на много места е лоша, но тази информация идва от различни проучвания и доклади, така че беше трудно да изградим представа за глобалната ситуация“, каза водещият автор на изследването Нейтън Пакуро пред АФП.
„Ние регистрираме стръмни спадове и бързо нарастващ риск от изчезване на най-широко разпространените видове в най-големите и най-отдалечени местообитания на земята, за които често се предполага, че са защитени от човешко влияние“, добави Пакуро, постдокторант в Катедрата по биологични науки.
Проучването, публикувано в списание „Nature“, посочва с пръст прекомерния риболов и слабата защита и призовава за по-строги ограничения и по-добро прилагане на съществуващите правила. Изследователите отбелязват, че видовете могат да се възстановят, когато се положат усилия за опазването им, така че загубите не винаги са необратими.
Изследването се фокусира върху океанските акули и акулоподобни, видове, които живеят предимно в открити води.
„Данните разкриха зееща, нарастваща дупка в океанския живот“, каза Пакуро.
За 18 вида, за които има повече данни, изследователите стигнаха до заключението, че популациите в световен мащаб са намалели с над 70% от 1970 г. насам. Дълви каза, че цифрата вероятно ще бъде подобна или дори по-лоша за другите океански акули и акулоподобни, но пропуските в данните затрудняват окончателните заключения.
„Резултатите са шокиращи дори за експертите“, каза Пакуро.
Установено е, че три от акулите са критично застрашени, като популациите им намаляват с повече от 80% – океанската бяла акула, оребрената акула чук и голямата акула чук.
Акулите и акулоподобните са особено уязвими от срив в популацията, защото растат бавно и се размножават сравнително рядко.
Регионалните органи, които управляват международния риболов, „не дават приоритет на защитата на акулите“, каза Пакуро.
„Проактивните мерки могат да предотвратят колапса на популацията. И ние знаем, че те работят“, добави той, посочвайки възстановяването на големите бели акули в САЩ след нови разпоредби.
Дълви каза, че обикновените граждани също трябва да играят роля, като притискат правителствата да изпълнят своите национални и международни ангажименти.
Прочетете и защо океанът е солен?
