газ- изтичане
Изтичането на газ от "Северен поток 2", видяно от датския изтребител F-16 на остров Борнхолм. Снимка: Датската отбрана

Дълбоко под водата тръбите и кабелите, които пренасят жизнената сила на съвременния свят – енергия и информация – не се виждат и до голяма степен не се помнят. Докато нещо не се обърка катастрофално.

Предполагаемият саботаж тази седмица на газопроводите, които свързват Русия и Европа, показва колко жизненоважна, но слабо защитена е подводната инфраструктура, уязвима за атаки, с потенциално катастрофални последици за световната икономика.

Не е известно кой е детонирал експлозивите, достатъчно мощни, за да бъдат засечени от земетръсните монитори в Балтийско море, за които европейските правителства подозират, че са причина за многобройните пробиви в тръбопроводите на „Северен поток“. При течовете се отделят разпенващи се потоци метан – мощен парников газ.

Кремъл отрича да е замесен, като нарича подозренията, че е саботирал тръбопроводите, „предсказуеми и глупави“.

Анализаторите смятат, че е трудно да се повярва в това, като твърдят, че производителят на газ Русия очевидно има най-голяма изгода от повишаването на пазарните цени с подобен удар и от наказването на Европа чрез създаване на страх и несигурност в отговор на преминаването ѝ към други доставчици на газ заради инвазията на Кремъл в Украйна.

Тъй като подводният саботаж е по-труден за откриване и по-лесен за отричане от по-лесно видимите атаки на земята и във въздуха, взривовете изглежда се вписват и във военния наръчник на Русия за „хибридна война“. Това е използването на набор от средства – военни, невоенни и подмолни – за дестабилизиране, разделяне и оказване на натиск върху противниците.

Поглед към подводните инфраструктури, които според военни и икономически анализатори се нуждаят от по-силна защита:

Какво има там долу?

Газовите мрежи са само част от гъстата мрежа от подводни тръби и кабели по света, които захранват икономиките, поддържат топлината в домовете и свързват милиарди хора.

Според TeleGeography, която проследява и картографира жизненоважните комуникационни мрежи, над 1,3 милиона километра оптични кабели – повече от достатъчно, за да стигнат до Луната и обратно – се простират в океаните и моретата.

Кабелите обикновено са широки колкото градински маркуч. Но 97% от световните комуникации, включително финансови транзакции за трилиони долари, преминават през тях всеки ден.

Без тях съвременният живот може внезапно да замре, икономиките да се сринат, а правителствата да се затруднят да комуникират помежду си и с войските си, предупреждава британският депутат Риши Сунак в доклад от 2017 г., в който излага рисковете, преди да стане ръководител на британското финансово министерство.

Електрическите кабели също минават под водата. През 2015 г. Литва твърди, че руски военен кораб многократно се е опитвал да възпрепятства полагането на подводен захранващ кабел, свързващ страната с Швеция. Министърът на енергетиката на Литва беше цитиран да казва, че смята действията на Русия за „враждебни“.

Колко уязвими са те?

Взривовете на газопровода показаха, че е възможно да се нанесе удар по морската инфраструктура и да се избяга привидно незабелязано, дори в пренаселеното Балтийско море. Сравнително плитко, с много морски трафик и невзривени бомби по дъното му от двете световни войни, морето се разглежда като предизвикателство за незабелязано придвижване.

Дори Кремъл се съгласи, че е малко вероятно това да е дело на аматьори.

„Прилича на терористична атака, вероятно проведена на държавно ниво“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в четвъртък.

Десетки скъсвания на подводни комуникационни кабели всяка година, често причинени от риболовни кораби и котви, свидетелстват за тяхната крехкост. Местоположението им на морското дъно не е секретно, не са надеждно защитени от международното право и не са необходими огромни познания или ресурси, за да бъдат повредени, се казва в доклада на Сунак.

„Инфраструктурата ни е крехка“, казва Торбен Йоргенсен, пенсиониран адмирал от датските военноморски сили. Изтичането на газ в Балтийско море „заостри вниманието ни върху тези уязвимости, които са интернет, електрическите кабели или газопроводите“, каза той.

Интернет гиганти като Amazon, Facebook и Meta, Google и Microsoft са сред двигателите на разпространяващата се мрежа от кабели, като притежават дялове във все по-голям брой подводни кабели. Така се избягва необходимостта от изразходване на средства на данъкоплатците за полагане на мрежите. Но тъй като частните фирми не мислят за националната сигурност толкова широко, колкото правителствата, те не са били нащрек за „агресивната нова заплаха“ за кабелите от места като Русия, се казва в доклада на Сунак.

Какво може да се направи?

След края на Студената война държавите от отбранителния съюз НАТО свиха своите сили за борба с подводници, като съкратиха бюджетите за отбрана и прецениха, че заплахата от Русия е намаляла.

„Способността на много западни държави надеждно да откриват, проследяват, възпират и противодействат на руските подводни дейности е атрофирала“, се казва в проучване от 2016 г. „Подводната война в Северна Европа“, което е ръководено от Катлийн Хикс, сега №2 в Министерството на отбраната на САЩ.

Френският вицеадмирал от запаса Мишел Олхагарай, бивш ръководител на френския център за висши военни изследвания, заяви, че западните държави „са си позволили да заспят“ и че сега трябва да се хвърлят в по-добра защита на подводните кабели и тръби, които Русия е определила като жизненоважни и уязвими.

Те „със сигурност са изостанали“, каза Олхагарай за западните защити срещу подводни атаки.

„Дъната на океаните са много по-важна и очевидна област“ от изследването на космоса, добави той. „Вместо да отиваме на Марс, трябва да защитаваме по-добре инфраструктурата“.

Текстът е препубликуван от Асошиейтед прес. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук