Неприязънта към водата е една от най-известните характеристики на домашните котки. Това обаче не важи за всички котки. Някои големи котки, като тигрите, обикновено се къпят, за да се охладят или да ловуват плячка, а дори някои домашни породи са известни с това, че се наслаждават на плуването, когато им се отдаде такава възможност.
Като цяло обаче домашните котки полагат големи усилия, за да избегнат намокрянето, и поведенческите специалисти са разработили редица теории, за да обяснят защо. Една от тях предполага, че тъй като видът е еволюирал в сух климат и не е имал много контакти с реки или езера, водата (освен за пиене) е елемент, който не им е познат и затова я избягват.
По-вероятно е обаче котките да не обичат да се мокрят заради това, което водата прави с козината им. Котките са придирчиви животни, които прекарват голяма част от деня си в грижа за себе си. Мократа козина е изключително неприятна за котката и често е необходимо много време, за да изсъхне. Мократа козина е и по-тежка от сухата, което прави котката по-малко подвижна и по-лесна за улавяне от хищниците.
Съществува и факторът шок. Случайното падане в пълна вана например може да бъде ужасяващо преживяване за котката и да я накара да се страхува от водата до края на живота си.
Въпреки това много котки се наслаждават на играта с течаща или капеща вода, например от чешмата. Поведенческите специалисти смятат, че котките са привлечени от движенията на водата и звуците, които тя издава, като всичко това може да стимулира инстинктивния стремеж на котката да улови плячка. Подобна игра е приемлива дори за иначе избягващите вода котки, защото се мокрят само лапите им.
Някои породи домашни котки, като Мейн Кун, Бенгалската и Турската Ван, не се страхуват толкова от водата и всъщност се наслаждават на плуването. Това, което прави тези породи уникални, е текстурата на козината им, която ги прави по-устойчиви на вода от другите породи.
