След грандиозната покупка на Илън Мъск за 44 милиарда долара, с която той стана собственик на любимата си социална мрежа – Twitter, ливанци поискаха от него да купи и държавата им.
Един от коментарите посочва, че така или иначе „няма накъде по-зле”, а друг предлага на Мъск да купи Ливан, да го оправи, след което той ще бъде коронясан за крал на държавата. Макар и на шега, няма как да не се зачудим какво кара ливанци да прибягват до такива крайни изказвания?
Кризата в Ливан
Ливан се бори с дълбока икономическа криза, след като няколко последователни правителства натрупаха дългове след гражданската война от 1975-1990 г., но не направиха почти нищо с изхарчените пари.
Банките, които са от основно значение за ориентираната към услугите икономика, са парализирани. Вложителите нямат достъп до доларовите си сметки или им е съобщено, че средствата, с които разполагат, вече струват само малка част от първоначалната си стойност. Валутата се срина, което доведе до бедност за голяма част от населението.
Финансовият колапс на Ливан от 2019 г. насам е история за това как визията за възстановяване на една страна, известна някога като Швейцария на Близкия изток, беше провалена от лошо управление, тъй като елитът вземаше заеми без особени ограничения.
В центъра на Бейрут, изравнен със земята по време на гражданската война, се издигнаха небостъргачи, построени от международни архитекти, и луксозни търговски центрове, пълни с дизайнерски бутици, които приемаха плащания в долари или ливански лири.
Но Ливан нямаше какво друго да покаже, тъй като по онова време дългът му се равняваше на 150 % от националната продукция. Електроцентралите му не могат да осигуряват 24-часово захранване, а единственият надежден износ на Ливан е човешкият му капитал.
Някои икономисти описват финансовата система на Ливан като национално регулирана схема на Понци, при която се заемат нови пари, за да се плаща на съществуващите кредитори. Това работи, докато не свърши притокът на пари.
Но как страната с население от около 6,5 млн. души стигна дотук?
След гражданската война Ливан се справя с приходи от туризъм, чуждестранна помощ, приходи от финансовата си индустрия и щедростта на арабските държави от Персийския залив, които финансират държавата, като увеличават резервите на централната банка.
Един от най-надеждните източници на долари бяха паричните преводи от милионите ливанци, които заминаха в чужбина, за да си намерят работа. Дори по време на световния финансов срив през 2008 г. те изпращат пари вкъщи.
От 2011 г. паричните преводи започват да се забавят, тъй като религиозните дрязги в Ливан се изострят. Мюсюлманските сунитски държави от Персийския залив, които някога са надеждни съюзници, започват да се отдръпват от тях заради нарастващото влияние на Иран в Ливан чрез Хизбула – тежко въоръжена ливанска шиитска групировка.
Бюджетният дефицит нараства рязко, а платежният баланс затъва още повече, тъй като трансферите не успяват да отговорят на вноса на всичко – от основни хранителни продукти до луксозни автомобили.
Така е до 2016 г., когато банките започват да предлагат забележителни лихвени проценти за нови депозити в долари – официално приетата валута в доларизираната икономика – и още по-необичайни лихвени проценти за депозити в ливански лири.
Навсякъде другаде по света спестителите получават нищожна доходност.
Като се има предвид, че ливанската лира беше фиксирана към долара на 1,500 в продължение на повече от две десетилетия и можеше да бъде свободно обменена в банка или на каса в супермаркет, какво толкова може да се изгуби?
Така отново се раздвижва паричният поток към банките и те могат да продължат да покриват разходите.
Подобрените доларови потоци се проявяват в нарастването на чуждестранните резерви. Това, което не е толкова очевидно – и сега е предмет на спорове – е нарастването на задълженията. Междувременно разходите за обслужване на ливанския дълг нарастват до около една трета или повече от бюджетните разходи.
Когато държавата трябва да ограничи разходите си, политиците решават да увеличат заплатите в публичния сектор преди изборите през 2018 г. Неуспехът на правителството да осъществи някакви реформите кара чуждестранните донори да задържат милиарди долари помощ, които са обещали.
Протестите от 2019 година
Последната искра, която разпалва размириците от октомври 2019 г. е план, който предлага разговорите в WhatsApp да се плащат. При наличието на голяма диаспора и нисък данъчен режим в Ливан, който е в полза на богатите, налагането на такса върху начина, по който много ливанци поддържат връзка, се оказва катастрофално решение.
Избухват масови протести, водени от разочаровани младежи, които настояват за цялостна промяна. Те се борят срещу политическия елит, включително застаряващите лидери на милицията.
Притокът на чуждестранна валута намалява и доларите напускат Ливан. След като банките останаха без достатъчно долари, за да плащат на вложителите, които се редяха на опашки пред тях, затвориха врати. Правителството също така не изпълни задълженията си по външния дълг.
Валутата се срина, като се понижи от 1500 за долар преди кризата до около 23 000 в края на януари 2022 г., след като по-рано през месеца достига 34 000.
Проблемите се задълбочават, като през август 2020 г. при експлозия в пристанището на Бейрут загиват 215 души и са нанесени щети за милиарди долари.
След бързото свиване на икономиката държавният дълг по някои оценки достига 495% от брутния вътрешен продукт през 2021 г. – много повече от нивата, които осакатиха някои европейски държави преди десетилетие.
Франция е водеща в международните усилия да накара Ливан да се справи с корупцията и да приложи реформите, изисквани от донорите. В края на 2021 г. беше сформирано ново правителство, което обеща да съживи преговорите с Международния валутен фонд. То все още не е извършило никакви значими реформи.
Така, отчаяни и обезверени, ливанците са готови да търсят нетрадиционни и спорни решения на своя проблем, дори ако това изисква страната да бъде купена от милиардера Илън Мъск.
