Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на редакцията.
Наричат ги популистки партии, но името може и да се промени. Причината е, че в много случаи популистите не само казват това, което бързо се харесва на хората, но и говорят точно обратното на това, което правят.
Примерите са навсякъде – в България, Унгария, Великобритания, Русия.
„Време е маските да паднат!“, пише на плакат на „Възраждане“ по повод протеста, който партията организира през септември. На плаката са нарисувани две ръце, разкъсващи железни окови, в които е вплетена и защитна маска за лице. Такъв протест срещу „оковите“ на маските и мерките се проведе и в сряда, 12 януари.
Както показа репортаж на bTV от 9 януари обаче, една трета от депутатите на „Възраждане“ са имунизирани срещу COVID-19 въпреки последователната позиция на партията срещу ваксините, които те наричат „експериментални течности“.
Това поставя въпроса за двойния стандарт на популистките партии, чиито действия понякога рязко се разминават с публичните им послания. Как и защо популистите говорят едно, а правят обратното? В следващите редове събрахме няколко примера от България и света.
Случаят „Възраждане“
Още с влизането си в парламента лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов определи като основен приоритет на своята партия премахването на всички мерки срещу COVID-19. Позицията, която различни представители на формацията последователно защитаваха през изминалата година, беше на открито отричане на пандемията.
„В България няма пандемия, а провеждане на психоза по националните медии“, казва през февруари 2021 Костадин Костадинов. Формацията му се обявява и категорично против ваксините. Тезата, която защитават от „Възраждане“, е, че те са „експериментални субстанции“, които могат да бъдат опасни за здравето на хората, защото не са достатъчно тествани.
„Ваксините са експериментални течности. Не е минал периодът на изпитването им“, казва Костадинов пред Нова телевизия през ноември. Нещо повече, депутатката от партията Елена Гунчева спекулира, че ваксините са продукт на „определен кръг“, който си е платил на политиците по света, за да проведе потенциално смъртоносен медицински експеримент.
„Представете си свят, в който определени кръгове провеждат медицински експерименти върху хората“, пише тя в публикация, споделена в официалния Фейсбук профил на „Възраждане“ на 31 декември. „Представете си, че тези кръгове са платили на политици и общественици, да убеждават хората да участват в експеримента. Представете си, че експериментът обхване милиарди. А сега си представете, че се окаже, че експериментът е смъртоносен, уврежда здравето и живота, а държавите са похарчили милиарди евро, за да разболяват гражданите си.“
„Ваксините научно честно и почтено не отговарят на определението за ваксина. В момента говорим за един чудовищен социално-инженерен експеримент, в който здравето на народа е заложено на картата на една социално-инженерна геополитическа игра. Това е моето мнение, но и на групата. Както казва доц. Мангъров – докато нямам опрян пистолет в челото, няма да се ваксинирам“, каза преди дни пред bTV и секретарят на партия „Възраждане“, Николай Дренчев.
Позицията му, която съвпада с останалите официални послания, идващи от формацията, се оказа в противоречие с факта, че самият Дренчев, както и още трима негови съпартийци са имунизирани срещу COVID-19. Свободна Европа потърси Дренчев с въпроси относно разминаването между действията и думите му, но той отказа да коментира и препрати към пиара на партията.
От репортажа на bTV, излъчен в неделя, стана ясно, че Дренчев, Иво Русчев, Стоян Таслаков и Даниел Петров са си поставили ваксина през 2021 г. и имат зелени сертификати. Аргументите, с които някои от тях обясниха решението си, също се разминават сериозно с тезите, зад които застава формацията им в публичното пространство, и особено с тази за „експерименталния“ характер на ваксините.
Пред bTV Стоян Таслаков посочи, че се е имунизирал, за да предпази възрастния си дядо, който е на 94 години. Той дълго време се е колебаел дали да се ваксинира, но след като се консултирал със специалисти от Великобритания и под натиска на семейството си, взел решение.
На въпрос какво казват за ваксините чуждестранните специалисти, с които е говорил, Таслаков обясни: „Ами какво да кажат, че е добре… че е добре да се предпазват възрастните хора. Говоря за специалисти от Великобритания, които са мои приятели.“
„Това, че те са се ваксинирали, не означава, че имат различно мнение по отношение на сегрегационните и ограничителни мерки. Това си е техен личен избор“, каза в интервю за Нова телевизия лидерът на партията Костадин Костадинов.
Свободна Европа го потърси за коментар върху разминаването между личния избор на една трета от депутатите на формацията и публичните ѝ послания относно ваксинацията, но телефонът му даваше заето през целия ден във вторник.
Йожеф Сайер по водосточната тръба на „традиционните ценности„
Позицията на „Възраждане“ по отношение на ваксините не е единственият пример за противоречие в публичното говорене и реалните действия на популисти и консерватори в Европа. Един друг ярък случай от преди една година постави под съмнение искреността на консервативните тези, защитавани от Фидес – партията на унгарския президент Виктор Орбан.
В края на 2020 г. евродепутатът от Фидес Йожеф Сайер беше арестуван в Брюксел. Оказа се, че унгарецът е участвал в частно гей парти в нарушение на COVID забраната за събирания и е бил арестуван, докато се опитва да избяга от мястото. Тогава заедно със Сайер по водосточната тръба, по която се беше спуснал той, „изтекоха“ и уверенията на неговата партия Фидес, че е убедена пазителка на т.нар. „традиционни ценности“.
Към тогавашния момент унгарският политик беше известен с консервативните си и хомофобски позиции. Като един от най-близките съратници на Орбан и високопоставен член на Фидес, Сайер е и съавтор на унгарската конституция от 2011 г. В нея бракът беше строго определен като „съюз между мъж и жена“, а семейството – като „основата за оцеляването на нацията“. През годините, в които Фидес провеждаше кампании за ограничаване правата на сексуалните малцинства, Сайер беше неотлъчно сред защитниците на консервативната линия на партията.
След като скандалът в Брюксел достигна до медиите, той подаде оставка. Обвиненията в политическо лицемерие обаче останаха без отговор.
Не ме гледай какво правя (на Запад), а ме слушай какво ти говоря (за Запада)
Противоречията в публичното говорене и личните действия не подминават и много от популистките лица в Русия. През последните години основна част от пропагандата на Кремъл е съсредоточена в критика и обвинения към САЩ и Европа – тема, по която обаче примерите за двоен стандарт са много. Западът се оказва едновременно демонизиран заради деградирацията на „традиционните ценности“ и предпочитан като място, в което децата на руският елит да продължат образованието си.
Един от примерите е руската сенаторка Елена Мизулина. „Доскоро никой не беше чувал името ѝ, а днес тя вече е лицето на косервативната семейна политика в Русия“, пише за нея немското издание Die Welt през 2013 г.
Мизулина е известна с крайно консервативните си идеи по отношение на семейните въпроси – тя е твърда противничка на абортите, половите контакти до 18 г., правата на ЛГБТ хората. Авторка е на спорния закон срещу „гей пропагандата“, който на хартия забранява „пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения“ сред непълнолетни, но на практика забранява публичното говорене за ЛГБТ права изобщо и според наблюдателите е довел до увеличаване на хомофобското насилие в Русия.
Освен че е основен говорител на анти-ЛГБТ настроенията в страната, Мизулина е и автор на поправките, с които домашното насилие спря да се смята за престъпление и започна да се наказва само с административно наказание.
Както посочва Радио Свобода, интересен факт е, че синът на Мизулина, който е учил в Берн и Оксфорд, сега е юрист в брюкселска кантора, защитаваща правата на ЛГБТ хората. Въпреки това всеки критик на сенаторката, който спомене тази подробност, е посрещан от нея с обвинения, че е част от „педофилското лоби“.
Друг ярък пример е Сергей Железняк, член на управляващата партия „Единна Русия“. Той е и един от авторите на спорния Закон за чуждестранните агенти. Според този закон всички независими медии, НПО-та и физически лица, които получават финансови постъпления от чужбина и са “ангажирани с политическа дейност” са задължени да се регистрират като “чужди агенти”. Освен това лицата и организациите са задължени да се самообозначават като „чуждестранни агенти“ във всяко свое изявление или публикация. Сред засегнатите е и руската редакция на Радио Свободна Европа.
Самият Железняк е чест гост в руските телевизии, където критикува „американската агресия“ по света и призовава гледащите го руснаци за повече патриотизъм. Той не пропуска да коментира и ситуацията с медиите на Запад. В едно свое изявление например Железняк критикува Великобритания, която по думите му има „сериозни проблеми със свободата на словото и с върховенството на закона“.
Любопитен детайл е обаче, че и четирите дъщери на руския политик продължават образованието си в Западна Европа – именно във Великобритания и в Швейцария. Най-голямата от тях, Анастасия Железняк, дори работи за Би Би Си, въпреки публичната позиция на баща ѝ за „сериозните проблеми“ с медиите във Великобритания.
„Лицемерието е малко или много неизбежно във всяка политическа среда. То е нещо, с което трябва да се научим да живеем“, пише политическият философ Дейвид Рънсиман в своята книга за политическото лицемерие (Political Hypocrisy: The Mask of Power, from Hobbes to Orwell and Beyond). Според него хората трябва да спрат да търсят идеални политици. Вместо това обаче те трябва да се научат да различават безобидните от наистина опасните политически маски и да се тревожат само за най-вредните от тях.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
