Грузия-протести
Снимка: EPA/БГНЕС

Хиляди хора излязоха по улиците на грузинската столица Тбилиси тази седмица, след като парламентът подкрепи проектозакон, който според критиците, наричащи го „руски закон“, ще ограничи свободата на печата и ще подкопае усилията на Грузия да стане кандидат за членство в ЕС.

Законът, подкрепен от управляващата партия „Грузинска мечта“, изисква всички организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „чуждестранни агенти“ или да бъдат подложени на значителни глоби.

След двудневни широкомащабни протести, в четвъртък партията обяви, че „безусловно оттегля законопроекта, който подкрепихме без никакви резерви“.

Защо протестиращите наричат предложения законопроект „руски закон“?

Протестиращите в Грузия заявиха, че предложеният законопроект за „чуждестранните агенти“ е отражение на закон от 2012 г. в Русия, който оттогава се използва за разправа с инакомислещите и за потискане на финансираните от Запада неправителствени организации и медии.

През 2012 г. Русия прие противоречив закон, с който организациите, получаващи финансиране от чужбина, се определят като „чуждестранни агенти“. Законът отбеляза ключов момент в борбата на Кремъл срещу свободата на словото и гражданското общество, като позволи на правителството на Владимир Путин да закрие някои от най-известните групи за защита на правата на човека в страната.

В сряда, когато хиляди протестиращи блокираха главния булевард на Тбилиси, мнозина скандираха: „Не на руския закон“.

Няма индикации, че Русия се намесва пряко във вътрешната политика на Грузия, но според протестиращите законът е знак, че правителството все повече клони към Москва и се отдалечава от Запада.

Голяма част от яростта на демонстрантите е насочена към основателя на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили – ексцентричен милиардер, който е натрупал богатството си в Русия и според сведенията продължава да е в приятелски отношения с Кремъл.

Широко разпространено е мнението, че Иванишвили упражнява контрол над партията от сенките и е обвиняван от критиците си, че насочва Грузия към орбитата на Москва. От решаващо значение е, че грузинците се опасяват, че въвеждането на закона ще навреди на шансовете на страната за присъединяване към ЕС.

Иска ли Грузия да се присъедини към ЕС?

Грузия, малка държава с население от около 3,7 млн. души в Южен Кавказ, подава молба за членство в ЕС на 3 март 2022 г., седмица след нахлуването на Русия в Украйна. ЕС обаче отхвърли кандидатурата, като същевременно одобри кандидатурите на Украйна и Молдова.

Отказът беше широко разглеждан като последица от отстъплението от демокрацията под ръководството на партията „Грузинска мечта“. Според някои социологически проучвания повече от 80% от грузинците подкрепят интеграцията в ЕС, която е залегнала в конституцията на Грузия.

Тази седмица в Тбилиси протестиращите носеха грузински знамена и знамена на ЕС и изпълняваха химна на блока – Ода на радостта, на Площада на свободата пред парламента.

Въпреки отказа на ЕС през юни, блокът запази вратата отворена за Грузия, като предостави на страната статут на „европейска перспектива“, а не на официален кандидат. Тази седмица представители на ЕС заявиха, че приемането на закона за „чуждестранните агенти“ де факто ще блокира перспективите за европейска интеграция на Грузия.

„Приемането на този закон за „чуждестранното влияние“ не е съвместимо с пътя към ЕС, който мнозинството в Грузия желае“, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в Twitter в сряда.

Как реагираха грузинците на руската инвазия в Украйна?

Подкрепата за Украйна в Грузия е огромна и има паралели между историята на Грузия и Украйна с Русия.

През 2008 г. Кремъл изпрати сили в Грузия в подкрепа на два подкрепяни от Русия отцепнически региона – Южна Осетия и Абхазия, които по-късно Москва призна за независими държави. Москва все още държи свои войски там, което дава на Кремъл фактическо управление на около 20% от територията на Грузия.

От началото на войната Тбилиси е изпълнен с антипутински графити, а таксиметровите шофьори нерядко носят украинското знаме на таблото си. Голяма военна част, съставена от бойци от Грузия, се сражава в Украйна срещу Русия.

В сряда вечерта президентът на Украйна Володимир Зеленски призова за „демократичен успех“ в Грузия. „Няма украинец, който да не пожелае успех на нашата приятелска Грузия. Демократичен успех. Европейски успех“, каза той.

Управляващата в Грузия партия „Грузинска мечта“ обаче не се присъедини към Запада в налагането на мащабни санкции срещу Русия, като се позова на икономически съображения. Грузия също така служи като важен транзитен маршрут за западните стоки, които се превозват до Русия, заобикаляйки санкциите.

Какво следва за протестното движение?

След като в четвъртък депутатите заявиха, че са се отказали от законопроекта, грузинската опозиция заяви, че протестите ще продължат, докато правителството не се събере, за да официализира оттеглянето на законодателството и не освободи всички 66 души, задържани от полицията по време на митингите.

„Това е победа, но междинна победа“, заяви Георги Угулава, един от лидерите на опозиционната партия „Европейска Грузия“.

Мнозина в Тбилиси твърдят, че партията „Грузинска мечта“ остава твърде близка до Русия, а някои наблюдатели смятат, че събитията от тази седмица могат да предизвикат по-мащабни протести заради по-широките опасения, че Грузия се движи в авторитарна, проруска посока.

Текстът е публикуван в „The Guardian“, негов автор е Пьотр Зауер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук