Дори и да не помним сънищата си, сигурно е, че почти всички живи същества сънуват под една или друга форма. Сънят е една от все още недобре проучените сфери на науката.
Дори и сега изследователите на съня имат различни теории за него. Сайтове предлагат някои от тях:
Според една теория когато има стрес в ежедневието, сънищата се променят. Понякога те отразяват и вътрешните ни емоции. Чрез значими символи и въпроси, свързани с будния живот, сънищата се „опитват“ да установят баланс като начин за справяне с вътрешния смут.
Според професора по психиатрия Ърнест Хартман сънищата са конкретни емоции, като например притеснението. Различните емоции водят до образуването на нова „материя“, която се вплита в паметта на сънуващия по начин, по който му помага да се справи със стреса, травмата и други видове психологически нарушения.
Изследователи твърдят, че вече има данни от проучвания, в които се посочва, че сънят е от основно значение за функционирането на ума и паметта. Според някои ключът за подсилване на паметта се крие не в няколко часа почивка, а в самото сънуване.
Повечето сънища включват скорошни събития и случки, които сме преживели. Този тип сънища могат да служат за обработка и организиране на съзнателни и несъзнателни стимули, които са получени през деня.
След като ежедневните спомени са затвърдени с помощта на съня, мозъкът има възможност да се „освежи“. Според тази теория сънищата са начин на мозъка да се „рестартира“.
Друга теория „гласи“, че сънищата могат да са от полза за справяне с ежедневните проблеми в живота.
Когато се изправим пред препятствия, за преминаването им основно се използва информация, която вече знаем – спомените. В този смисъл сънуването е полезно, защото помага за организирането и затвърдяването на спомените, като по този начин се улеснява „достъпът“ до тях при нужда.
