Борисов, Тръмп
Българският министър-председател Бойко Борисов с президента на САЩ Доналд Тръмп и неговата съпруга Мелания в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН през септември 2018 година

Новината, че българският премиер Борисов ще бъде приет от най-противоречивия и ярък актьор на сцената на международната политика – президента на САЩ Доналд Тръмп – сама по себе си вече носи определена информация. Отношенията между двете страни явно са стигнали до точката, в която е необходимо генерално „сверяване на часовниците“, с което трябва да се заеме самият държавен глава на САЩ. Не защото това не могат да свършат работещите в неговата администрация, а защото една официална среща представлява и официализирана демонстрация на отношения – в този случай, надяваме се, близки.

За възможно посещение на Борисов в Белия дом се говореше още преди година, когато Екатерина Захариева обяви това след среща със своя американски колега Майк Помпео. Очакванията бяха това да стане в началото на тази година, но нещата като че ли затихнаха и за среща Тръмп – Борисов оттогава не е ставало дума. На фона на това затишие вчерашното съобщение на посолството на САЩ може да се нарече неочаквано, но не и напълно изненадващо, като се има предвид, че някои аспекти на междудържавните отношения получиха развитие през последната година.

„Президентът очаква да бъдат обсъдени начини за засилване на общите за двете страни интереси в областта на сигурността, особено за гарантиране на стабилността на Черноморския регион, улесняване на енергийната диверсификация и противодействието на зловредните влияния, застрашаващи суверенитета на България“ – се казва в съобщението на американското посолство у нас.

Темите за обсъждане говорят доста сами по себе си и всъщност са свързани. България практически вече закупи 8 изтребителя F-16 блок 70 от САЩ, с което направи заявка за сближаване в най-чувствителната област – отбраната, но тъй като самата сделка вече е ясна, очевидно във фокуса на разговорите ще бъдат и други перспективи за отбранителното сътрудничество, някои от които вероятно свързани със сделката. Какви точно, ще знаем чак след посещението /ако ни кажат/, но фактът, че наред със сигурността ще става дума и за „зловредни влияния, застрашаващи сигурността на България“ може да се тълкува и като намерение за обсъждане на някакви мерки или допълнителни гаранции за придържането на страната ни в евроатлантическия й курс. Разбира се, това на този етап са предположения.

Докато параметрите на военното сътрудничество регламентират отношенията на двете страни при едни хипотетични /не дай Боже да се случат/ обстоятелства, то темата, по която се вижда как може да се извлекат директни ползи и за България, и за САЩ, е енергийната диверсификация, разбирана в този случай като перспектива за доставки на втечнен американски газ за България.

Цените на втечнения газ стават все по-достъпни, а САЩ имат амбиции с доставката му в Европа да заемат все по-голяма част от пазарния дял, лъвският пай от който сега принадлежи на Русия. Икономическата изгода /а и външнополитическа, ако това доведе до ограничаване на руските приходи/ за САЩ е видима, а занижаването на цените пък е от още по-голяма полза за България, която сега дава луди пари за руски газ по едни от най-солените цени за Европа. Цената на синьото гориво у нас е 504 долара за куб. м, докато в богатия Люксембург тя е 495 долара на куб. м, а в съседна Румъния – 399. За високата ставки трябва да се питат  сключващите договори, но и така е ясно, че реалната диверсификация значително ще натисне цените надолу, а още по-силно ще им се отрази поевтиняването на втечнения газ, който през миналото лято е достигнал цена 50% от тази на тръбния. Трябва да се уточни все пак, че тези спадове в цената се отнасят засега до летните периоди.

Твърде вероятно е Тръмп и Борисов да обсъдят именно проблемите на бъдещи доставки на американски втечнен газ, за физическото достигане на който в България са нужни поне два компонента, които все още не са налице – газовата връзка с Гърция, която се бави повече от 10 години, и довършването на терминала за втечнен газ в Александруполис, който също се забави.

Докато за втория проект нещата зависят от ангажираността и на Гърция /която, нека не се съмняваме, САЩ ще намерят начин да стимулират да го завърши, ако от него зависи разширението на пазара им на втечнен газ/, то интерконекторът, който дава опции за внасяне на газ и от източници като Азербайджан и Египет, зависи само от волята на България и е реална стъпка към диверсификация на доставките. Според сегашния график на работа по него, той трябва да заработи догодина. Дотогава всички сделки с втечнен газ ще бъдат „суапови“ – газът ще идва в Гърция, а ние ще получаваме съответното количество руски газ, договорен от гръцката страна, т. е. реална диверсификация няма да има, а Гърция ще печели на гърба на България, тъй като може да си сложи добра надценка на по-евтиния втечнен газ и пак да ни го продава с 10-15 % под цената на тръбния, както и прави.

Ясно е, че от всички забавяния и протакания на стратегическите за диверсификацията газови връзки основен печеливш е Русия, която може да продължава да ни продава синьо гориво на безбожни цени. Затова е много вероятно промяната в тази ситуация да е централна тема на разговорите между Тръмп и Борисов, тъй като и двете държави могат да спечелят реални пари – България като плаща по-малко, а САЩ – като продават повече. Едва ли е съвпадение, че при тези възможности новият посланик на САЩ у нас – Н. Пр. Херо Мустафа – е и специалист по енергийна сигурност. Изглежда логично Вашингтон да „поощри“ София да бъде по-енергична в гарантирането на своя военен и енергиен суверенитет, което, поради описаните вече причини, автоматично ще усили и американските икономически и политически позиции в региона, т. е. с чиста съвест и двете страни ще могат да говорят за взаимноизгодно сътрудничество.

Така че Тръмп не се е сетил за Борисов случайно. Просто си му е дошло времето.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!