Бунтът на известни актриси срещу сексуалните посегателства потресе Холивуд и прогърмя по цял свят. В Русия просто повдигнаха рамене, а после вкупом се изсмяха. Някакъв друг морал ли имат хората там, пита Виктор Eрофеев от „Дойче Веле“.
В Русия реагираха почти изцяло отрицателно на този бунт, който в западния свят предизвика вълна от оставки на продуценти и политици. По същия начин реагира Русия и на легализирането на еднополовите бракове. Но ако тези бракове се възприеха като белег за моралната деградация на Запада, скандалът около сексуалните посегателства предизвика в Русия по-скоро саркастични усмивки: Нима е възможно да се живее без посегателства?
Отрицателната реакция на кампанията #MeToo, която извади на бял свят масовия характер на сексуалните посегателства, обедини в Русия всички, които никога не са били на едни и същи позиции – поклонници на Путин и опозиционери, консерватори и радикали, комунисти и капиталисти, бизнесмени и прислуга, известни руски актриси и „обикновени хора“. Всички те първо повдигнаха рамене, за да изразят недоумение, а после вкупом се разсмяха.
Някои журналистите започнаха да разясняват, че ставало дума за американски актриси, които отначало са се възползвали от сексуалния си чар като трамплин, който да ги издигне до върха на славата, а сега просто искат да си устроят добър пиар. Публицистите, склонни към философски размишления, взеха да говорят, че посегателствата така или иначе са елемент, свързан с човешкото размножаване. В крайна сметка общественото мнение в Русия стигна до извода, че актрисите по принцип обичат да спят с режисьорите, също както и секретарките – с началниците си, защото това ги издигало в собствените им очи, а и защото светът бил така устроен.
Имаме ли еднакви разбирания за хуманизъм и морал?
Черните рокли на актрисите от Холивуд, с които те изразиха солидарност с жертвите на сексуалните посегателства, предизвикаха в Русия предимно иронични реакции, както и всевъзможни шегички. А това показва, че ние в Русия изоставаме от западното виждане за съвременен морал. Нещо повече: пътищата ни явно са се разделили, след като на някой кръстопът сме поели в различна посока.
Може би на някой подобен кръстопът в следвоенните си години, Западът е възприел принципите на хуманизма, когато потресен от нацистките престъпления поведе борба с човешката агресивност. Тази борба, разбира се, не даде веднага резултати, но постепенно утвърди идеите на пацифизма, на толерантността към различното и различните, а с това и на идеите за политическа коректност. По този път бяха допуснати и някои грешки – предприети бяха например опити за цензуриране на книги от миналото. В Канада съм виждал дори опити за да се забрани изобразяването на голи ангелчета и разни други абсурди.
Но идеята за борба срещу агресивността несъмнено е важна. Дори и феминисткото движение, което също не е особено популярно в Русия, в много отношения възникна като реакция на агресивността. Сегашният холивудски скандал е нов етап в борбата на човека срещу неговата собствена агресия. Най-новата история на западния свят представлява всъщност пример за успешно ограничаване на агресивните инстинкти за сметка на проявите на съпричастие, любов и толерантност.
Култът към грубата сила
Руското общество обаче и до днес издига в култ грубата сила. За него мачизмът си остава положителен идеал, този мачизъм се използва дори за рекламни цели и за прослава на Путин, когото показват как полугол язди кон, пилотира самолет или безстрашно се спуска на морското дъно. Идеалът за мъжа-ловец, колекционер на интимни победи, който е опитен съблазнител и лекомислен женомразец, има постоянно място в съзнанието на руснаците. Оказвайки се в положението на желани сексуални обекти, много руски жени с удоволствие поддържат тези представи, за да утвърдят своето положение в жестокия и дори безпощаден свят на бедността и разбитите морални устои. Милиони руски жени са страдали и страдат от сексуално насилие, но общественото съзнание предпочита да обявява сексуалното насилие за особеност на човешката природа.
Нима е възможно да се живее без посегателства? – изумено се питат в Русия, а хората на Запад предпочитат вместо това да търсят изход от тази ситуация. Разбира се, тайните на еротичния живот си остават неразгадани и до днес, а мечтите на сексолозите-хуманисти за здравословен секс и досега не са се реализирали напълно. Защото е наистина трудно да се внесе порядък във влюбеността, да се изличи от лицето на земята похотливостта, а страстите и влеченията да бъдат възпитан. Пък и дали е нужно? Вън от съмнение е обаче, че е необходимо да се изправим срещу насилието. В това е и същността на сегашния холивудски бунт. Именно с това той е разбираем за мен. Що се отнася до култа към грубата сила – с него е крайно време да се разделим.
