На 8 март 2020г., някъде около полунощ, ни застигна информацията, че в България е регистриран първият случай на коронавирус. Първият смъртен случай у нас беше регистриран на 11 март. Няколко дни по-късно – на 13 март, правителството предложи, а Народното събрание обяви за първи път в най-новата история на България извънредно положение. Първоначално то трябваше да действа само месец, но бе удължено до 13 май. И оттогава в България е обявена „извънредна епидемична обстановка”, като мотивът за това беше, че хората се плашели от формулировката „извънредно положение”.
Близо осем месеца след първия регистриран случай у нас, случаите на коронавирус вече са 40 132, от които 20 346 са активни и към момента. Починалите от или с коронавирус в България към днешна дата са 1 136 – около 3% от всички заразени/ 0,16% от всички изследвани/ 0,016 от общото население на България.
Очевидно е, че през последните седмици ситуацията излиза извън контрол, а държавата сякаш е абдикирала. Когато парламентът одобри въвеждането на „извънредно положение”, бяха поставени КПП-та на входовете и изходите на градовете, а на всички ни беше забранено да излизаме от домовете си без основателни причини. В парка можеха да ходят само хората с кучета, а ресторантите затвориха. Аптеките и хранителните магазини се изпразниха. Никъде нямаше дезинфектанти, а където ги имаше, се продаваха в пъти по-скъпо.
Властта обясняваше необходимостта от ограничителните мерки със здравната система. Налагало се всички да си стоим по домовете, да носим маски на открито и закрито, и да не посещаваме роднините си в другите градове, за да има време здравната система да се подготви.
Медицинските специалисти се оплакаха, че нямат достатъчно защитни средства и започнаха да подават оставки, отказвайки да лекуват пациентите си. Много шивашки фирми в България бяха впрегнати да шият маски и защитни облекла, за да има за лекарите. И този проблем отшумя.
После стана ясно, че няма апарати за обдишване. Поръчахме уж.
Нямаше тестове. И такива поръчахме.
Нямаше достатъчно легла в болниците. Затворихме държавата, докато се намерят. Военните демонстрираха, че могат да разпънат полеви болници, като на война, в големите спортни зали. Но до тяхното използване така и не се стигна.
Междувременно дневните случаи през март и април варираха между 8 и 40. Преди 13 март почти нямаше, после рязко се увеличиха. За два месеца извънредно положение болниците трябваше да направят специални COVID-отделения, в които да приемат пациенти.
На последния брифинг на Националния оперативен щаб на 15 октомври министърът на здравеопазването Костадин Ангелов каза, че в цялата страна има готовност да бъдат разкрити до 7307 легла за пациенти с коронавирус с по-леки симптоми и 1108 за пациенти, които се нуждаят от интензивно лечение. „Има готовност” означава, че още не са открити. И лекарите вече „пропищяха”. В много от болниците у нас вече няма места в COVID-отделенията, връщат се пациенти, които умират на слизане от линейките.
В най-голямата спешна болница у нас „Пирогов” има 22 реанимационни легла, а директорът на болницата проф. Асен Балтов обеща цял етаж, на който има 30 легла, да бъде затворен, като там ще се настаняват приоритетно заразени медицински служители. Капацитетът на „Пирогов” е 795 легла във всички отделения, които разбира се няма как да бъдат ползвани единствено от болни от коронавирус. Но все пак 22 реанимационни легла изглеждат твърде малко? Колко тогава има в по-малките лечебни заведения в страната? Впрочем, няма ясна статистика в коя болница колко легла има за пациенти, болни от коронавирус.
Властта и болниците имаха 8 месеца да се подготвят, но явно не са намерили силите или дотам им стигат възможностите. А не е като да не се очакваше, че със застудяването на времето, ще се увеличат и случаите. Непрекъснато министрите повтарят, че няма проблеми, легла има, лекари има и пациенти има. А лекарите казват, че нито легла имат, нито сили.
За да има място за COVID-пациентите, се спря плановият прием на пациенти, което пък означава, че ненавременното им диагностициране и лечение може да доведе до фатални случаи.
Изобщо в здравната ни система сякаш цари пълен хаос. И сега сме над около 1 500 случаи средно дневно. Какво ще стане, ако изчисленията на НОЩ се окажат верни и болните на ден достигнат 5 000?
