- Мениджърите на два технологични титана спорят за влиянието на изкуствения интелект (ИИ) върху човечеството.
- Всъщност, възможно ли е те да защитават своите брандове?
Илън Мъск и Марк Зукърбърг спорят дали ИИ ще затрие човечеството.
Мъск, главният изпълнителен директор на компаниите „Тесла“ и „СпейсЕкс“, от доста време изразява тревогата си от влиянието на ИИ върху човечеството: от драстични промени в икономиката и загуба на работни места, до истинско унищожение на нашия вид. „Бия тревога“, заяви той по време на срещата на Националнатаа асоциация на управителите на корпорации по-рано този месец. „Но хората няма да осъзнаят опасността, докато не видят роботи, които убиват хора.“
Във видео услугата на Фейсбук, Марк Зукърбърг, главният изпълнителен директор на компанията, призова за „революция“. И нарече Мъск „мързеливец“, като обяви страховете му за ненужни и всяващи негативно отношение. „Донякъде считам, че е доста безотговорно“, коментира Зукърбърг. Мъск му отговори през Tуитър: “Говорил съм с Марк по темата. Мисля, че той има ограничено разбиране“.
I’ve talked to Mark about this. His understanding of the subject is limited.
— Elon Musk (@elonmusk) July 25, 2017
Задочната словесна престрелка между двамата, която се случи през социалните мрежи тази седмица, привлече вниманието на повечето американски и световни медии. Причината – не е обичайно шефовете на публично търгуваните компании да влизат в такива остри спорове. Подобни взаимоотношения до скоро бяха запазена територия за реалити звездите и таблоидите. Но през 2017-та, американският президент започна да прави политика през Туитър , а това промени нагласите и на останалите публични фигури.
Рапърите и реалити звездите често влизат в подобни конфликти, защото приходите им са тясно свързани с техния публичен образ. Те искат да се наложат в обществото (и скандалът, макар неморален се оказва най-кратният път за това), за да обслужват бъдещите си интереси.
В Съединените щати, където роботиката и биониката се развиват усилено, понятието „изкуствен интелект“ (ИИ) е толкова широка използвано, че се превръща в митологема. Може да означава всичко и нищо. Такова понятие у нас е „преход“. (То до голяма степен повтаря матрицата на социалистическата „перистройка“, русизъм, който ще рече „преустройство“, което в условията на непазарна икономика се оказа невъзможна мисия и доведе до краха на социализма.) Но ако у нас преходът има негативна конотация, то в САЩ, ИИ се възприема еднакво и в двете посоки: това е магическият прашец, който добавен към обикновения компютърен софтуер, го превръща в спасяващ света или обратното – в апокалиптичен продукт. Разбира се корените на това значение са свързани с масовата култура и по-специално с научната фантастика: там с помощта на умните машини хората живеят в утопия или дистопия.
А щом даден термин има богатство от възможни значения, много лесно може да му се припише удобното. Такива понятия с „двойна употреба“ (като в речника на Флобер) в днешното време на фалшиви новини са „климатичните промени“(глобално понятие), „стабилност“ (употребява се главно у нас). Те се използват с противоположен знак от десните и левите политически сили.
Когато през 2000-ната Буш стана президент (представител на десницата, републиканците) на САЩ, вместо за „климатични промени“, се говореше за „глобалното затопляне“, което е доста по-мек етикет. Промените, в крайна сметка, може да доведат до нещо по-добро.
Понятието ИИ в САЩ е напуснало орбитата на компютрите и научната фантастика и се е превърнало в тема за изказване на абстрактни мнения. Затова, може да се направи допускането, че когато мощни фигури от бизнеса като Мъск и Зукърбърг заговорят за ИИ, това е нещо като личен бранд.
Мъск е по-лесен за описване, ще се касае до запазената му марка.
Първата му компания, която предлагаше услугата публикуване в интернет се казваше Зип 2 (Zip2). Той я продаде на „Алта Виста“ през 1999-та за 307 млн. долара и след това основа X.com, по-късно преименувана на „ПейПал“ (PayPal). През 2002-та Мъск я продае на eBay за 1.5 млрд. долара. Съдружникът му Питър Тейл, се насочи към рискови инвестиции в просрочени ипотеки, а Мъск реши да прави космически ракети и така се роди „СпейсЕкс“. Инвестициите му по-нататък включват компанията за електрически автомобили „Тесла“, производителя на соларни клетки „СоларСити“ (SolarCity) и инфраструктурните компании „Хиперлууп“ (Hyperloop), която разработва коценпуални решения за подземни тунели и „Боринг Къмпани“ (The Boring Company) – предлага оборудване за тунели.
По някакъв странен начин той носи противоречието на древноримския философ Сенека – човек на просперитета, който говори за унищожението, до което може да доведе материалното. И напомня още на героя от американските комикси и по-късно филмов герой Железният Човек. (Милиардерът Тони Старк, който се бори срещу терористите).
Когато Мъск говори за самоуправляващите се коли, подземния транзит, компютри, вградени в човешкия мозък, колонии на Марс, той работи в полза на настоящата и бъдещата цена на компаниите си.
От друга страна, възможно е и бизнеса на Мъск да е резултат от убежденията му.
Зукърбърг не е основавал друга компания, освен „Фейсбук“. Това е единствената му и изключително успешна компания. Социалната мрежа предлага текст, снимки, видео, т.е. тя по определен начин представя идеи и концепции, не определена продукция. Корпорацията му създава символи и разпространява идеи. В тази посока работят и закупените от Зукърбърг компании – „Инстаграм“ и мобилното приложение WhatsApp. Даже последната му придобивка, хардуерната компания „Окулус“ (Oculus), е нов терен за виртуално преживяване. Той не предлага облагородяване на градове, континенти или изстрелване на телеком оборудване в космоса.
А софтуерните компании винаги са изграждали имидж на приятелски настроени, даващи решение и спестяващи усилия, или поне това е целта им. Зукърбърг има милиарди потребители от цял свят и милиони рекламодатели, които искат да стигнат до тях, а страхът, че компютрите могат да донесат гибел на човечеството не е в негов интерес. Потребителите му, повечето от които са обикновени хора, трябва да вярват, че предстои нещо хубаво.
Той цели да наложи компютрите на бъдещето като приятелска или поне безвредна сила в ежедневието.
Желанието е едно, а реалността – друго. Марк не постигна това, което целеше, когато показа своя домашен хуманоид Джарвис и отнесе много подигравки. В не дотам положителна светлина го представиха и публикациите в пресата, че социалната мрежа Фейсбук е оказала голямо влияние върху изборите в различни страни през 2016-та и първата половина на 2017-та.
Поради тези причини, Зукърбърг защитава ИИ и твърди, че компютъризацията на живота ни не крие опасности. Този страх, макар и хипотетичен крие рискове за бизнеса и личното богатство на създателя на Фейсбук.
В заключение, дебатът между Мъск и Зукърбърг определено е интересен, защото те са част от света на технологиите и притежават визията за бъдещето на сектора. Но и точно заради това, трябва да се има предвид, че когато говорят за ИИ, те не говорят само за софтуер и хардуер, сглобен в роботи, които могат да донесат радост или катастрофа, когато бъдат въведени, а че представят два свята, две концепции в бизнеса. Факт е, че технологиите помогнаха много на човечеството, но не може да се отрече също, че макар Зукърбърг да не е целял намеса в политическия процес, създадената от него социална мрежа беше използвана за това.
