39-годишната Наталия Тритениченко вече се справя добре с немския – когато дава указания на своите курсисти в школата по йога в Бон. Тя преподава там два пъти седмично – превърнала е някогашното си хоби в трамплин към германския трудов пазар, разказва АРД.
Иска ѝ се да продължи и нататък – затова пет пъти седмично посещава езиков курс. „Искам да подобря знанията си по немски“, казва Тритениченко. В Украйна е била счетоводителка и иска и в Германия да се занимава с тази дейност. Засега обаче зависи от социалните помощи, тъй като от школата по йога не печели достатъчно.
Над една четвърт са безработни
Не само Наталия – повечето украински бежанци, които са дошли в Германия, засега нямат работа, от която да могат да живеят. Както сочат данните на Агенцията по труда, днес в Германия има 725 000 украински граждани в трудоспособна възраст повече, отколкото през февруари 2022-а – преди началото на войната. А броят на украинците, които работят и така се осигуряват, се е увеличил само със 114 000 души. От тези данни излиза, че работа, която да им позволява да се осигуряват социално, имат около 15,7 процента от пристигналите в Германия украинци, посочва АРД.
Към това се добавят 36 000 души (или около пет процента) с ограничена заетост. Безработните са 194 000, т.е. към една четвърт. Много други не работят, тъй като посещават езикови курсове.
Тези числа не са съвсем точни, тъй като в същия период са настъпили промени в заетостта на украинските граждани, живели в Германия още преди 2022-а. Въпреки това с доста голяма сигурност може да се каже, че досега само малцина украински бежанци са си намерили работа.
Първо езикът, после търсенето на работа
Според Мариела Фалкенхайн от Института за изследване на пазара на труда причината е най-вече в това, че в Германия се залага особено много на владеенето на езика. Тя обобщава това обстоятелство с формулата „първо да се научи немски, после да се търси работа“. Именно по този път вървят повечето хора от Украйна, пише АРД.
„Логичното следствие от това е, че ефектите на пазара на труда се проявяват много по-късно“, казва Фалкенхайн. Това се вижда и при сравнение с другите държави, които са положили усилия за по-бързата интеграция на бежанците на пазара на труда.
Преди около половин година федералният министър на труда Хубертус Хайл обяви за цел по-бързото включване на украинските бежанци към германския трудов пазар. В името на тази цел например бюрата по труда трябваше по-често да контактуват с бежанците. Освен това министърът отправи апел към фирмите да назначават хора, дори те да имат само основни познания по немски, припомня АРД.
Компаниите целенасочено търсят бежанци
От примера с фирмата за енергийни услуги „Westenergie“ се вижда как може да става това – тя целенасочено търси бежанци с висока квалификация. Така се стига до назначението на Олександър Орлов – електроинженер, който пристига преди две години със семейството си от Украйна в Германия. След няколко езикови курса, преди половин година той е започнал работа за фирмата.
Орлов споделя пред АРД, че в началото му е било трудно, но в хода на работата подобрил познанията си, а и колегите му го подкрепяли. „Когато говоря с някой колега, мога да попитам дали казвам нещо правилно или трябва да го формулирам по друг начин“, обяснява Орлов.
Квалифицирани кадри за германския трудов пазар
Във „Westenergie“ са разработили специална програма за бежанците. В продължение на две години новите служители се въвеждат в работата и получават подкрепа например под формата на специализирани езикови курсове. След това вече трябва да работят редовно без извънредно подпомагане.
Всичко това е в пълно съответствие с целта, поставена от министър Хайл, посочва АРД и допълва, че за усилията, положени за интеграцията на бежанците, фирмата е номинирана за правителствена награда. Програмата е стартирала с десетима участници, петима от които са украинци. Междувременно броят на работните места за бежанци е удвоен. „Бяхме впечатлени от това какъв потенциал се крие в тях“, казва пред германската обществено-правна медия ръководителката на отдел „Кадри“ Ана Флигел. Фирмата намерила точно такива специалисти, от каквито се нуждаела.
Наталия Тритениченко също се надява квалификацията ѝ да бъде оценена. Нейната диплома от Украйна е в процес на признаване. Наталия засега е твърдо решена да се концентрира повече върху изучаването на немския, отколкото да работи на пълно работно време. Тя се надява по този начин скоро да си намери работа, която отговаря на нейната квалификация.
Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
