България и ЕС

Днес Европейската комисия публикува съобщение за Европейския семестър за 2019 г. В началото на документа е посочено кратко резюме за България. Става дума за пространен доклад с констатации за състоянието и развитието на България през последната година по сравнение с предишни години.

Наред с констататциите в редица други области, изложението посочва, че България има още върху какво да работи, за да се съобрази със специфичните отправени към нея препоръки. Отбелязва се стабилното икономическо розвитие, което за момента влияе благоприятно върху заетостта и трудовия пазар. Демографските и образователни проблеми обаче будят тревога за бъдещото развитие на пазара на труда, тъй като българската икономика вече изпитва липса на кадри и лошите демографски тенденции само задълбочават този проблем. България има още много да работи и в областта на социалната политика, за да преодолее редица трудности и диспропорции.

Прогрес в изпълнението на препоръките, свързани със специфични проблеми

Оценката на ЕК е, че откакто е започнал  Европейският семестър /формат за координация на икономически политика в ЕС, в рамките на който в различно време през годината страните членки могат да обсъждат икономически е и бюджетните си планове – бел. ред./, по 75% от специфичните, отнасящи се до България  препоръки, има „някакъв напредък“. По другите 25% е отбелязан „ограничен или никакъв“ напредък.  За постигане на по-осезаем резултат са необходими още усилия.

  • Условията на трудовия пазар продължават да се подобряват. Политиките за преодолявани на проблемите на изоставащите групи вече дава плодове, но недостига на работна ръка достигна връх през 2018 година, главно вследствие на емиграцията и неблагоприятните демографски тенденции;
  • Остават предизвикателства в здравеопазването, образованието и борбата с бедността. Прогресът в областта на достъпа до здравни услуги и в намаляването на доплащанията е ограничен.  Не е преодолян и недостигът на медицински персонал. Има някакъв напредък в областта на образованието, но остават главните предизвикателства, свързани с качеството и равнопоставеността  на всички нива. Включването на ромите и влиянието на социално-икономическия статус върху образователните резултати остава проблематично;
  • Има някакъв прогрес в справянето с фискалните предизвикателства. Макар и със закъснение, България се съобрази с препоръките  за въвеждане на разумна стратегия за подобряване на данъчната събираемост и намаляване на нивото на сивата икономика.
  • През 2015-2018 година има отбелязан и прогрес в укрепването на банките и други предприятия във финансовия сектор. Стабилизирането на сегашния напредък ще зависи от пълното внедряване на реформите в областта на надзора и управлението на банките и другите финансови корпорации.

Трудов пазар и социална политика

1/ Трудов пазар

  • Стабилният икономически растеж има положителен ефект върху трудовия пазар, въпреки че гладът за работна ръка и недостигът на специалисти нарастват. През третото тримесечие на 2018 година безработицата спадна до 5,2%, по-ниско от предкризисните нива през четвъртото тримесечие на 2008 година.  В абсолютни стойности работната ръка е с 200 000 души по-малко, отколкото през 2008 година. Спадът в броя на активното население и оскъдицата на квалифицирана работна ръка стесняват трудовия пазар. Същевременно някои групи в неравнопоставено положение все още имат трудности да намерят работа и да се включат в образователната и обучителната системи, за да могат да отговорят на изискванията на развиващия се трудов пазар;
  • Регионалните различия в трудовия пазар остават значителни. Най-гъсто населените зони – Югозападна, Централна и Южна България – са и с най-висок процент на работещи хора. От 2013 година насам обаче различията в размера на заплатите намаляват.  Средната стойност на разликата в стойността на заплатите в сравнение със София е намаляла с 2% /от 57,7% през 2019/. Все пак в някои региони /като Видин и Благоевград / заплатите са все още по-малко от поливната от нивото на софийските и прогресът в настигането е слаб;
  • Демографските тенденции имат силно отражение върху развитието на трудовия пазар. България е една от малкото страни членки на ЕС, при която честотите на естествена промяна на броя на населението и на емиграцията са отрицателни. Това стеснява тревожно дяла на трудоспособната население /15-64 години/;
  • Редукция в броя на младите хора, които са наети на работа, учат или се обучават.  Той все още е сравнително висок, но бавна намалява. В градовете младежите, които не са в описаната категория е малък /11%/, т. е. положението е малко по-добро от средното за ЕС /12,5%/. В селските райони обаче процентът на незаетите с нищо младежи е много висок /до 31% при 14% средно за ЕС/. Безработицата сред  младежта обаче стабилно намалява  – 12,9% срещу 16,8 следно за ЕС. В допълнение делът на младите хора, които  са остават безработни за повече от 12 месеца се стесни от 8% през 2016 година до 4,7% през 2017;
  • Образователното ниво е главен фактор за перспективите на младежите за наемане на работа. Заетостта сред нискоквалифицираните младежи е три пъти по-ниска, отколкото при тези с поне средно ниво на умения и тази разлика се увеличава през последните 3 години;
  • Нарастването на средната заплата е в резултат повее на средносрочните бюджетни политики на правителството, отколкото на установен прозрачен механизъм.

2/ Социални политики 

Документът направи следните констатации:

  • Големият марж в неравенството на доходите остава проблем. Хората в опасност от изпадане в бедност намаляват, но бедността е разпространена в най-уязвимите социални групи – възрастни хора, инвалиди, роми и многодетни семейства;
  • Ромското малцинство е изправено пред множество проблеми. 89% от ромското население живее в риск от бедност. Липсата на координационен механизъм в политиките за ромска интеграция добавя ново ниво на трудности пред внедряването на стратегии за ромска интеграция и пречи на ефективността им;
  • Заплахата от бедност е реална сред 49% от хората над 65 години и сред 42% от децата. Рискът за жените над 60 години е с 14 процентни пункта по-висок, отколкото за мъжете.
  • Хората с увреждания продължават да имат ограничена подкрепа в това да живеят независимо;
  • Достъпът до подслон и енергийни услуги е ограничен за уязвимите обществени групи.
  • Данъчната и бонусната система имат слаб ефект върху намаляването на бедността.
  • Системата на социално осигуряване не обхваща всички трудещи се.
  • Обществените услуги са с ниско качество, ограничена достъпност и им липсва интегриран подход;

Документът посочва още, че в България нараства нуждата от дългосрочни услуги по грижа за болните . Подчертава се обаче, че е подготвена задълбочена реформа на социалните услуги, планирането на които ще бъде основано на национална карта на необходимостта плюс минимален пакет услуги за всяка община и регион.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!