За последните пет години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разгледала общо 28 случая с предмет „Забранени споразумения, решения и съгласувателни практики“, като шест от тях са тясно свързани и с проверки на „Злоупотреба с монополно или господстващо положение“.
Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) забранява практиките, при които всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:
- пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия
- разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
- ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
- прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
- поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
От 28-те решения на КЗК с този предмет за периода 2019-2023 г. с три се установява, че няма извършено нарушения. С девет от решенията пък се образува производство по инициатива на комисията. През 2023 г. заради повишаване на цените на бързооборотните стоки (включително яйцата и млечните продукти) КЗК се самосезира по три такива казуса с ответници големите вериги за хранителни стоки, птицевъдите и млекопреработвателите. Вече година – производствата стартират през март 2023 г. – те не са приключени. Това обаче не трябва да се приема за изненада, предвид че секторните анализи обикновено отнемат на комисията значително време – вече две години няма и решение за олиото.
Най-много са решенията, с които се установява извършеното нарушение и нарушител и се налага санкция – цели 12. За три от тях срещу Лукойл и Миле, свързани и със „Злоупотреба с монополно или господстващо положение“.
Други три от установените нарушения и наложените глоби са от 2021 г. и 2019 г. за картел на редица фирми при санирането на сгради в Пловдив, Търговище и Гоце Делчев. В решението на комисията се посочва, че „Тъй като установеното в настоящото производство нарушение представлява картел, който принципно се счита за най-тежката форма на ограничаване на конкуренцията, КЗК определя основен размер на санкциите на ответните дружества в размер на 8% от приходите на всяко дружество от съответните дейности.“ В същото време обаче голяма част от фирмите отчитат ниски или дори нулеви обороти за съответната последна финансова година и окончателният размер на санкциите е значително намален. Бърза справка показва, че отделните санкции по трите решения са общо 61, като само в 20 от тях оборотите са достатъчни за плащане на пълния размер на санкцията. Така вместо да се наложат глоби за общо 1,4 млн. лв., те са за 869 хил. лева (60%).
Сред другите установени през последните пет години нарушения и наложени глоби са такива, свързани с:
вертикални споразумения с дистрибутори и сервизи за автомобили (с наложени санкции на четири компании за общо близо 400 хил. лв.);
възпрепятстване на проверка за манипулиране на процедури за обществени поръчки (три санкции на обща стойност 51 хил. лв.) – интересно е да се види в детайли какви методи са използвани в този случай за възпрепятстване на КЗК);
налагане на допълнителни задължения за доставки на детски дрехи (глобата е за една фирма и е в размер на близо 2 млн. лв.);
две производства срещу определяне на препродажни цени на продукти, свързани с отглеждането на бебета (наложените санкции на двете компании са за общо почти 1 млн. лв.);
картел между участници в обществена поръчка по предоставяне на услуги за печатна и външна реклама, връзки с обществеността и публичност (санкцията е еднаква за трите компании – по 7 хил. лв. всяка) – интересно е, първоначално определената от КЗК санкция за две от трите компании е общо за над 200 хил. лв., но комисията решава размерите да бъдат намалени до санкцията на третата фирма (която действително е спечелила въпросната поръчка), т.е. 7 хил. лева.
Прави впечатление, че работата на КЗК относно прилагането на забранени споразумения, решения и съгласувателни практики основно засяга картели при обществени поръчки, отново горивата и определяне на цени за препродажба към краен клиент. Ясно е, че тези порочни практики трябва да се борят, а КЗК е ключов орган за пресичането и наказването им. Остават въпросите за забавянето на някои производства (като тези за хранителните продукти), възможностите за справяне с пречките пред разследванията на комисията (като при случая с обществената поръчка по-горе) и може би най-важното – кои други случаи и потенциални нарушения са останали извън полезрението на КЗК през годините.
Анализът е на Института по пазарна икономика. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
