Когато Маргарет Тачър назначи лорд Карингтън, последният външен министър от консервативната партия, тя оправда решението си като каза, че той трябва само да влезе в стаята, за да проличи естествената му власт.
Въпреки че Карингтън се възхищава на чувството за дълг на Тачър, той я критикува, заради това, че тя почти не напуска страната и счита това за своя полза. Той от време на време скастрял Тачър по време на международни срещи като й предавал бележки, които гласели: „Той измина петстотин мили. Не мислиш ли, че трябва да му позволиш да каже нещо?“
Няма никакво съмнение, че Карингтън беше доминиращата фигура, когато ставаше въпрос за широкия обхват на външната политика и отношенията с Европа. Има ли опасност лорд Дейвид Камерън, който има цели шест години опит като министър-председател и безброй международни и световни срещи на върха зад гърба си, да доминира във външната политика над шефа си Риши Сунак, който е на власт съвсем от скоро?
Тъй като остава само една година до следващите избори, а и предстоят две от най-големите външнополитически кризи, пред които Обединеното кралство ще се изправи след войната в Ирак, Сунак се надява основният принос на Камерън да бъде внасянето на стабилност и авторитет – точно в стила на Карингтън.
Като голяма политическа фигура Камерън може да повдигне имиджа на Великобритания в международен план след Брекзит. Но крие рискове за Сунак. В момент с големи геополитически последствия той отстъпва отговорността за външната политика на Камерън – точно както Тони Блеър отстъпи вътрешната икономическа политика на Гордън Браун.
Въпреки че някои от големите световни играчи от ерата на Камерън напуснаха сцената – Ангела Меркел, Барак Обама, Никола Саркози, много други все още са на власт – Доналд Туск, Марк Рюте, Владимир Путин, Бенямин Нетаняху, крал Абдула на Йордания, Абдел Фатах ел -Сиси, Си Дзинпин, Сирил Рамафоса и Нарендра Моди.
Първата голяма външнополитическа криза – Войната в Украйна
Ако личностите са познати, то проблемите не са. Например Камерън работи много усилено в първите години на своето премиерство, подобно на Тони Блеър, за да формира близки отношения с Путин. Той дори предложи руският газопровод „Северен поток“ да се простира до Обединеното кралство. Но ухажването се разпадна заради подкрепата на Русия за президента Башар ал-Асад в Сирия.
Камерън беше голям поддръжник на сирийската демократична революция. И именно това го изправи срещу Путин за постоянно.
Камерън вероятно ще се задоволи с настоящия баланс на политиката на Обединеното кралство по отношение на Украйна: решителност срещу Русия и против пряката намеса на Обединеното кралство.
Той ще мисли как да разпали ентусиазма на обществото за украинската кауза и стремежа на Украйна да се присъедини към ЕС, особено когато срещне европейското колебание относно доставките на оръжия. В края на краищата Камерън е човек на НАТО, архитектът на срещата на върха през 2014 г., която накара държавите-членки да се ангажират с разходите, достигащи 2% от БВП.
Втората голяма външнополитическа криза – Войната между Израел и „Хамас“
По отношение на втората голяма външнополитическа криза – палестинският въпрос, Камерън подкрепя държавата Израел, но е способен да отстоява позицията, че превръщането на Газа в затвор на открито не е в ничий интерес. Той ще бъде приятел на Израел, но доста по-критичен приятел от своя предшественик, който преминаваше ту в подкрепа на едната, ту на другата страна.
Вероятно е Камерън да повтори призива на американския президент Джо Байдън, че трябва да се извлекат поуки от погрешния отговор на Запада на атаките от 11 септември. Припомняме, че един от лайтмотивите на премиерството на Камерън беше заплахата от радикализирани терористи, завръщащи се от Сирия. Като се има предвид опита му, той ще трябва да прецени дали военното решение в Газа е химера и как да каже това на израелците.
Много външнополитически анализатори смятат, че Западът все още не е разбрал вихрушката, която скоро ще го връхлети, заради двойните стандарти спрямо Украйна и Израел.
Отношенията с Китай
Докато Камерън беше министър-председател се установи „златна ера“ в отношенията между Лондон и Пекин. Той дори прие президента Си Дзинпин на държавно посещение. След като напусна поста, Камерън стана заместник-председател на британско-китайски инвестиционен фонд.
Това предполага, че Сунак има намерение да прави бизнес с Китай на всяка цена и че силно критикуваният режим и позиции на Китай ще бъдат изтласкани на заден план.
Международен отговор
Назначаването на Камерън начело на британската дипломация вече беше забелязано в чужбина. В Европа, където някои лидери работиха директно с него докато беше премиер, като холандският министър-председател Марк Рюте, който встъпи в длъжност през същата година като Камерън, го приветства обратно в политиката.
Няколко външни министри от ЕС се присъединиха към него:
„Няма съмнение, че Камерън все още има звездна сила, която може да помогне на Сунак на международната сцена. Но въпросът, който си задават консерваторите, е дали досието му ще им навреди повече, отколкото да им помогне.“
Един недостатък, който Камерън трябва да не забравя, е арогантността. Той смята себе си за естествен лидер, но направи сериозни грешки – от отклонението в Либия до неумишлената, но огромна грешка, наречена Брекзит. Всички политически кариери завършват с провал, но малцина са тези, които възкръсват след това.
*Текстът е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
