Времето, прекарано у дома, ни изправи пред нови трудности. Оказа се, че спим в едно легло и живеем в един дом с напълно непознати хора. Разхождаме се в парка с цялото семейство и изпитваме трудност в общуването с най-близките си хора. Ние не знаем как да подхванем разговор, не знаем как да стигнем до душата на човека до нас. Това каза психологът и семеен терапевт Милена Вировска специално за ДЕБАТИ.БГ.
„Промените в забързаното ежедневие, в живота ни на „автопилот“, са станали толкова големи, че една сутрин се събуждаме от съня, в който сме били много дълги години, и сме в шок. В главата ни започват да се надпреварват мислите: Какво се е случило? Такъв ли е бил съпругът ми преди? Това ли е човекът, за когото се омъжих и с когото ще съм, докато смъртта ни раздели? Тези деца моите ли са? Кога се промениха толкова? Как не съм го забелязала по-рано?“, обясни тя.
Специалистът каза още, че понякога несъзнаваните процеси и защитните механизми са по-силни от нас.
Много често избираме да живеем в „капсула“ или създаваме своя картина, в която всичко е наред, но само илюзорно. Подреждаме си всичко като в една “детска куклена къща“. Там са и хората, с които живеем. Правим сценарии на техните роли и имаме очаквания как да изглеждат, какви трябва да са техните действия, за всичко, без да сме поискали тяхното мнение или съгласие, но очакваме те да са такива, каквито ние искаме. Тази „капсула“ е нашият „спасителен вариант“, в който си мислим, че можем да се скрием от проблемите и неразрешените конфликти на принципа няма проблем, няма опасност, няма нужда от действие.
Ако искате да разберете как да изключим този автопилот и да хванем юздите на живота си, как да общуваме по-добре с близките си и кога една връзка трябва да приключи, четете цялото интервю утре.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
