Златният ни ансамбъл се сбогува с публиката с грандиозен бенефис. Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Ерика Зафирова, Лаура Траатс и Мадлен Радуканова се сбогуваха с родната публика по олимпийски с неповторимия спектакъл „Сън“.
Ансамбълът на България каза „сбогом“ на художествената гимнастика с уникален бенефис в „Арена Армеец“ в София. Препълнените трибуни на залата бяха доказателство за взаимната любов – от публиката към златните гимнастички и от момичетата към верните им фенове.
Спектакълът започна с красиво светлинно шоу, а музикалното оформление беше от българска музика, изпълнена на живо.
Момичетата бяха представени чрез видеопослания и интервюта, излъчени на огромни екрани. Танците и светлинните ефекти на гимнастичките допълниха изживяването и го направиха незабравимо.
„Това беше перфектният завършек на нашата кариера, няма смисъл да размисляме. Много мечтахме за този момент, точно за този спектакъл и се надявам да се е получило добре и да се е харесало на всички в залата. Винаги сме вярвали по един или друг начин, дори и да е изглеждало много невъзможно, дори да сме се проваляли, винаги сме вярвали и може би тази вяра ни помогна да стигнем до най-високото стъпало и разбира се, този колектив, който изградихме“, каза след спектакъла капитанът Симона Дянкова.
Освен петте олимпийски шампионки от Токио, участие взеха и двете гимнастички Елена Бинева и Теодора Александрова, които в определени моменти бяха част от този ансамбъл.
Основна роля в бенефиса имаха и двете ни индивидуалистки Невяна Владинова и Катрин Тасева, които също прекратиха своите кариери, макар и в малко по-ранен период.
Със сигурност ще го помнят и състезателките от новия ансамбъл, който вече започна подготовка за новия олимпийски цикъл. Както олимпийските шампионки поеха щафетата преди пет години, така пред очите на феновете, под емоционалната музика и новите грации тръгнаха по пътеката на успеха – към Игрите в Париж през 2024 година. Техен водач отново ще бъде талантливият треньор Весела Димитрова, под чието ръководството се родиха много запомнящи се съчетания.
Емоционална реч произнесе председателят на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева. Тя успя да развълнува цялата публика, а Весела Димитрова не сдържа сълзите си, произнасяйки емоционални думи в края на спектакъла. Любов и благодарност – посланието ѝ трогна всички, въпреки че беше насочено към нейните „деца“ – момичетата от ансамбъла.
„Уважаема прекрасна публика, този път се вълнувам много. За пореден път изпращам едни фантастични гимнастички, които дадоха много и получиха много емоции, любов. . . Целият този екип също даде много любов, за да спечелим този олимпийски златен медал, които наистина приляга на българската художествена гимнастика“, каза Раева през сълзи.
За финал тя прочете един тест от преди ден на Стефани Кирякова в социалните мрежи и каза, че той е само пример, че тези момичета са не само силни гимнастички, но и прекрасни същества.
„Дълго време чаках да дойде правилното време. Отлагах. Исках да намеря точните думи. Не бях готова да се разделя, но понякога времето изпреварва нас самите. Не мога да кажа, че бях готова и през 2016-та, когато започна моето пътуване към мечтите. Но вече знам, че никога не си напълно готов за това, което те очаква.
Благодарна съм, че преди 5 години се запознах с едни момичета, които носеха нещо специално. Нещо, което може би и аз имах в себе си, някъде много дълбоко скрито. То започваше да гори само, в един единствен случай – когато бях с тях. Беше някакъв пламък, но много различен от огъня. Нова материя, различна светлина. Нашият собствен Космос.
Връзката, която изградих с тези момичета е нещо извън пределите на този свят. Нещо, което не подлежи на физичните закони. Нещо, което не може да бъде обяснено. И няма нужда да бъде. Наистина. Когато бяхме заедно, бяхме достатъчни. Достатъчни, за да даваме на света това, което носехме. Всеки можеше да се докосне до него, но никой не можеше да ни го отнеме.
Знам, че ще ми липсва. Знам, че до края на живота си затворя ли очи, ще чувам шума на препълнената зала. Пулса на сърцето ми, който се ускорява и гъдела, който дразни леко стомаха ми. Винаги, дори и вече да не съм състезател, затворя ли очи, ще усещам материята на трикото, малките камъни, които докосвам с дланта си. Винаги ще помня чувството да поема дъх точно секунди преди да чуя сигнала. Няма да ме напусне радостта, която изпитвах, когато приключвахме поредното си съчетание, изиграно без грешка. Няма да забравя колко вярвахме. До последно. Няма да забравя усмивките им. Сълзите ни. От тъга, но и от щастие. Ще чувам смеха им, ще ги обичам винаги малко повече от момента, преди сегашния. Моите диаманти. Най-голямото отличие, което ще спечеля някога. Те – момичетата, за които ще разказвам на моите внуци.
Целият път, който извървях беше като един сън, една приказка, един дъх, който мина сякаш неусетно, но напълно пълноценно. Преживях всичко, за което някога съм си мечтала и много повече. Сигурно никога няма да осъзная какво направихме в Токио. Дадохме надежда и променихме всичко. Написахме история. Неземно е. И толкова трудно да се побере в един ограничен, човешки ум. Това е нещо много по-голямо от нас самите. Нещо, което остава за поколенията след нас. Може би някъде в бъдещето едно малко дете чете имената на първите олимпийски шампионки в худ. гимнастика. За първия златен медал. И някъде там се ражда една мечта. И това ми стига. Достатъчно ми е, за да бъда щастлива.
Остава ни една последна нощ. Емоции и чувства, които искам да пазя вечно. Елате утре в зала Арена “Армеец”. Искаме да ви дадем всичко, което носим в нас. От онова – специалното.
Каква ирония – отказвам се официално непосредствено преди финала. Нещо много нетипично за мен. Но сигурно се заблуждавам, че така ще бъде по-лесно. И нека бъде така…
Дали това е всичко, което искам да кажа на финала на моята спортна кариера?
Със сигурност не.
Дали знам “Сега накъде?”
Все още не.
Дали си тръгвам достатъчно щастлива?
Повече от това.
Дали съм готова да кажа “сбогом”?
Най-вероятно не.
Дали сега е правилното време?
Категорично да.
Благодаря Ти, Господи! Благодаря Ти, че още от преди създанието на света си записал името ми в “Книгата на живота”. Благодаря Ти, че ми подари един толкова специален свят – този на художествената гимнастика. Благодаря Ти, че преди време си ме погледнал и си казал:
-Тя. Нека бъде тя“, написа Кирякова.
Спектакълът „Сън“ завърши с предаване на щафета на следващия ансамбъл, с който в момента се подготвят 11 момичета. Президентът Румен Радев изпрати цветя, а вицепрезидентът Илияна Йотова присъства в залата. Спектакълът е дело на Калоян Лалев-Кайо.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
