През шестте месеца на своето председателство на Съвета на ЕС България оказа подкрепа на Върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и на председателя на Европейския съвет Доналд Туск в диапазон от политики с обхват от сигурността и отбраната да развитието и търговията. Главният фокус на страната, обаче, останаха Западните Балкани, пише Барбара Матиас /тук със съкращения/, специалист в областта на международната и европейска интеграция, за анализаторския панел GLPS (Group for legal and political studies).
Настоящото издание на Европейската комисия дълго рекламираше разширяването като основен приоритет на ЕС. На разширяването се разчита не само за укрепване на сигурността, но и за да предложи едно бъдеще на свързаност и повишени вазможности за Балканския полуостров.
Желанието на това председателство бе „да се постигне ясен план за действие с всяка от страните, без да се формират нереалистични очаквания, но с конкретни стъпки“. То срещна планина от предизвикателства. Праволинейната мисия към изграждане на мир и регионален просперитет още веднъж стана заложник на вътрешни интереси по време на българския мандат.
На скорошната среща на върха ЕС – Западни Балкани във Варна България имаше за цел да отправи послание за единство и сътрудничество на високо ниво между 28-те членки на ЕС. Срещата през май беше от голяма важност, тъй като бе първата от 2003 година насам, когато същото събитие в Солун завъртя колелото на интеграцията на шестте западнобалкански страни. Тя показа, че нещата не са напреднали, дори напротив, въпреки сериозния ангажимент на България като председател и на някои други страни от ЕС като участници.
За начало не всички страни от ЕС присъстваха. Испанският премиер Рахой не уважи събитието само заради участието на Косово и приемането му за обещаващ кандидат за членство. В заключителната декларация от срещата шестте балканска страни бяха наречени „партньори“ вместо „държави“ именно за да се избегне неудобният момент с еврочленовете, които не признават Косово. Както обикновено става, разочароващите резултати от политическите срещи се повтарят. Въпреки различните амбиции на българското председателство фокусът на срещата във Варна се измести върху взаимовръзките във всички нива и области и предлагането на визията за ЕС като най-добър геостратегически избор за Западните Балкани, вместо върху уточняването на още изисквания и оптимистични срокове.
Важните теми на регионалното сътрудничество и добросъседството се замотаха. За да има приемственост и подсигуряване на стратегическите резултати, председателството до 31 декември 2018 преминава през триото Естония – България – Австрия, като и трите работят в обща програма. Австрия е издигнала за свое мото „Европа, която защитава“ и това е насока за осигуряване на просперитета и конкурентността при приобщаването на Западните Балкани.
България е един от скорошните членове, пристъпили прага на ЕС пред 2007 година, и е тясно свързана с Балканския полуостров. Отдадеността на нейното председателство на устойчивия и интегриран напредък на Западните Балкани беше истинска и предпазливо оптимистична. Само че още веднъж инициативите не успяха, главно заради случая с Косово. Самото му участие отприщи знаци на предупреждение от някои държави – членки, които не признават самостоятелността му.
Тъй като концепцията за разширение на ЕС продължава да бъде актуална, сега зависи от австрийското председателство да осигури унифициран и последователен подход по тази ключова тема от външната поритика на ЕС.
