Филмът „Звукът на падането“ (In die Sonne schauen), режисиран от Маша Шилински, завладя Германските филмови награди за 2026 г., спечелвайки десет отличия, сред които и най-престижната награда „Златна Лола“ за най-добър игрален филм, съобщава ДПА.
Германската филмова академия награди драмата и в категориите за най-добър режисьор, най-добър сценарий и най-добра поддържаща женска роля за Лена Урзендовски на церемонията в петък вечер. Филмът, който изследва живота на няколко жени, които споделят една и съща ферма в различни времеви периоди, получи най-много номинации за наградите.
Политическият трилър „Жълти писма“ (Gelbe Briefe) на Илкер Катак, който разказва историята на двама артисти, изправени пред политическо репресии в Турция, си спечели „Сребърна Лола“.
„Бронзова Лола“ бе присъдена на комедията „О, тази неизразима празнота“ (Ach, diese Lucke, diese entsetzliche Lucke) на Симон Верховен, вдъхновена от романа на Йоахим Майерхоф.
Майка на Верховен, Сента Бергер, получи наградата за най-добра актриса за представянето си във филма. 85-годишната актриса изглеждаше преизпълнена с радост, когато прие отличието.
Нейният колега от филма, Майкъл Витенборн, спечели наградата за най-добра поддържаща роля, докато Август Диел бе отличен с наградата за най-добър актьор за изпълнението си в „Изчезването на Йозеф Менгеле“ (Das Verschwinden des Josef Mengele).
Режисьорът Вим Вендерс получи Почетната награда на Германската филмова академия за значимия си принос към германското кино. 80-годишният режисьор, известен с филмите си като „Париж, щата Тексас“, „Криле на желанието“ и „Прекрасни дни“, използва речта си, за да призове за дискусия относно това как филмовата индустрия трябва да се справя с деликатни сцени в по-стари произведения.
Споменавайки противоречивата сцена с участието на тогава 13-годишната Настася Кински от неговия филм „Погрешно движение“ (Falsche Bewegung), Вендерс изрази, че днес не би я заснел по същия начин. Въпреки това, той коментира, че е „в затруднение“ как да се справи с произведенията от различни епохи, тъй като изрязването на сцена „може да задейства прецедент за бъдещи продукции“.
Кински наскоро сподели в Suddeutsche Zeitung, че в продължение на години е искала да премахне сцената от филма.
На събитието в берлинската зала „Функтурм“ бяха поканени около 1900 гости, а церемонията бе временно прекъсната заради технически затруднения, споделя ДПА.
