На днешният ден, преди 65 години, животът на кубинците се променя изцяло. Резултатите от социологическите проучвания за не са в полза на доскорошния президент (1940-1944) Фулхенсио Батиста.
Виждайки, че ще загуби изборите, той решава да вземе нещата в свои ръце. Три месеца пред гласуването, Батиста организира военен преврат, сваля от президентския пост Карлос Прио Сокарас и отменя изборите. Пред кубинците той се представя като „Спасителя на народа”, но не отнема много време, за да стане ясно, че е излъгал.
Две седмици по-късно, на 27 март, Съединените щати признават правителството му.
Попитан да анализира съставения от Батиста кабинет, историкът и писател Артър Шлезингер заявява:
„Корупцията на правителството, бруталността на полицията, безразличието на властта към нуждите на хората за образование, здравеопазване, стандарт на живот и социална справедливост, е открита покана за революция. ”
През втория си мандат, Батиста не поддържа социалните политики от преди. Напротив – той почти затрива кубинската икономика и докарва населението до крайна бедност.
Батиста е свален от Фидел Кастро с началото на Кубинската революция.
Световните медии са почти единодушни в коментарите си за диктатора Батиста.
„Батиста организира преврат, прекратява действието на Конституцията, хвърля в затвора опонентите си и превръща Куба в полицейска държава. Като марионетка на мафията и САЩ, той забогатява неимоверно, докато народът му страда”, пише изданието „Сакраменто би”.
Много често, старият и новият диктатор – Батиста и Кастро, биват сравнявани.
„Дейли нюз”, например, озаглавява материала си така: „Онези, които мразеха Батиста, не винаги обичаха и Кастро”.
Интересното е, че и нагласите и обещанията и на двамата са почти еднакви. Те уж не искали да ръководят индивидуално Куба. Тяхното желание било да има силно, честно правителство, избрано на свободни избори, което да гарантира човешките права и всички останали привилегии на кубинците, които те така и не получили.
Батиста твърдял, че иска да предаде държавата на някои заслужили герои. В следващия момент обаче казвал, че иска да запази контрола си върху армията „за всеки случай”. Единственото, което е искал е пари и място в историята – постига и двете.
Кастро също не искал да е президент; неговото най-искрено желание било да седи на пейка в парка и нищо да не прави по цял ден.
Американските усилия да се намери път между двамата тотално се провалил. След Кубинската революция и падането на Батиста, той и още хиляди негови поддръжници напуснали страната. Стотици хиляди кубинци празнували края на диктатурата. Фидел Кастро не губил време и триумфално влязъл в Хавана на 7 януари.
В следващите години, американското отношение към новото революционно правителство започнало от предпазливо към откровено враждебно. След като правителството му се сближи със Съветския съюз, отношенията със САЩ тотално се сринаха.
