На три часа от София, в сърцето на Стара планина, разбит път, извиващ се към върха Бузлуджа, отвежда до „Българското НЛО”.
Извисявайки се най-отгоре на хълма, тази сложна конструкция може да се види от километри. Монументът изпълва с тревожно вълнение, онзи, който го вижда за първи път.
Червената звезда, символ на комунизма, грее долината от 70-метрова кула. Експанзивната конструкция, наподобяваща космически кораб, прилича на научнофантастичен филм от миналия век.
Официално назован Дом-паметник на Българската комунистическа партия, днес той е по-известен като „Паметникът Бузлуджа”. От средата на 90-те години той е привлекателна дестинация за градските изследователи от целия свят. Хиляди изоставени комунистически паметници се помещават на Балканите. Малка част от тях обаче все още привличат вниманието към себе си.
Пътувайки към Бузлуджа, преминаваме през живописни поляни и пасторални населени места. Единствената възможност да се стигне до паметника е с личен автомобил, тъй като до там няма обществен транспорт до там.
Паметникът на Бузлуджа не е поставен там случайно. Той е локализиран в средата на Стара планина до върха Шипка. В миналото там са се водили много значими битки за България, които водят до освобождението от Османската империя през 1878г.
Няколко години по-късно, на 2 август 1891г., група мъже създават Българската социалдемократическа партия, която по-късно се превръща в БКП.
Историческото значение на това събитие кара правителство да създаде голям мемориал, който да отпразнува българския комунистически прогрес. През 1981г., след почти 8 години строителство, Паметникът Бузлуджа най-накрая е завършен.
Огромният монумент е отворен за посещения и официални партийни събирания до 1989г., когато Съветският съюз се разпада.
Само няколко години неподдържане са нужни, за да се превърне в руина. Днес, броят на безстрашните туристи, които искат да изследват светилището на комунизма, се увеличава. Графити покриват външната част на паметника. Правят впечатление и надписите „Никога не забравяй миналото си” и „Радвай се на комунизма”.
Пътят около огромната цилиндрична сграда в крайна сметка отвежда до огромна дупка в бетона. Много лесно нарушителите могат да влязат вътре в монумента, на собствен риск, разбира се.
Интериорът е зловещ и създава едно безпокойство. Отломките и части от настилката има навсякъде, а ехото от всяка крачка отеква по рушащите се стени. Счупени стълби водят към огромна ритуална зала. Овалното помещение е облепено с 500 кв./м мозайка. Лицата на известни български политици, включително Енгелс, Маркс и Ленин, пазят залата.
През последните години покривът е почти се е разрушил. В центъра на тавана се намира уникална мозайка, изобразяваща сърп и чук. Може би след време и тя ще падне. Извън тази зала, коридорът, с изглед към Шипка, също е ограден от мозаечни рисунки.
Колкото по-навътре из паметника вървим, толкова повече тунели и стаи срещаме, най-често пълни с вода, паяжина и отломки. Разходката по-нататък ни отвежда до корозирал тунел. Накрая стигнахме до вертикална шахта, водеща в неизвестното и скрити стълби. И там започна мракът.
Въоръжени с факли и чрез напипване се опитваме да се качим по ръждясалите стълби.
Червени светлини започват да се прокрадват, вероятно идващи от отражението на слънцето в звездата на кулата. Навсякъде виждаме парчета от стъкло. Местните твърдят, че иманяри са разбили звездата, тъй като била направена от рубини.
Най-накрая успяваме да се изкачим и да излезем на открито. Гледката към Стара планина спира дъха. А за онези, които не се страхуват от високо, това ще е невероятно преживяване.
На онези, на които им е останала още енергия, ще препоръчам да се отбият до железните скулптури в подножието на Бузлуджа или да отидат до паметника на Шипка.
Бъдещето на Бузлуджа е неясно. През последните месеци била поставена охрана, която следяла за нарушители. Съдбата на паметника предизвиква много спорове – едни смятат, че той трябва да се превърне в музей, има и проекти за възстановяване.
Засега паметникът остава на върха на планината като една умираща реликва, напомняща за трагичното комунистическо минало на Балканите.
Независимо дали ще бъде възстановен или оставен да се разпадне, българското НЛО ще продължи да привлича любопитни хора от целия свят още дълги години.
