Петък вечер е. Намираме се в новото кафене в квартал Линкълн парк, Чикаго. Оборудвано със страни табели, плюшени дивани и прочее, то много прилича на останалите кафенета в САЩ. В единия ъгъл има щанд за продажба на картички, в другия пък виси американското знаме.
Тук обаче има една огромна разлика: няма нито един телефон, таблет или лаптоп вътре. Вместо това, хората разговарят очи в очи, а децата си играят. Освен това, в кафенето няма интернет. Напоследък това се превръща в тенденция сред заведенията, а целта е да се насърчи комуникацията между хората.
Често ставаме свидетели на пълни кафенета, в които цари гробна тишина, защото всички са се втренчили в телефоните или компютрите си. Големите вериги предлагат безплатен достъп до интернет, за да улеснят фрийлансърите или хората с ненормирано работно време, на които не им се налага да работят в офис.
Изобилието от закуски и напитки, както и бързият интернет, олицетворяват идеалната работна атмосфера. Въпреки това, да гледаш как всички сякаш са се залепили за компютрите си, може да създаде усещането, че се намираш в офис, а не на място за отдих.
Като реакция на този тренд, Ани Костинър решила да отвори заведение заедно със съпруга си – Люис, с което целят „да повишат информираността за дисбаланса между използването на електронни технологии и комуникацията очи в очи”.
Собствениците твърдят, че клиентите им са облекчени от това, че не използват технологични средства за комуникация.
Подобни заведения все по-често се появяват в САЩ, но и не само – вече има в Лондон, Ванкувър и т.н. Наречете го ответна реакция срещу прекомерната употреба на технологии и липса на социално взаимодействие. По данни на социологическо проучване, през 2016г. възрастните американци прекарват над 10 часа дневно пред телефоните, компютрите и таблетите си.
„На хората им омръзна да си гледат в телефоните”, смята Джошуа Мюленакс, клиент на заведението без интернет. Първоначално той започнал да идва в кафенето, за да работи на компютъра си, но след като разбрал, че няма достъп до интернет, останал. По думите му, идеята била страхотна.
Заведения като това олицетворяват изконната идея на кафенетата – да бъдат места за дебати и интелектуални дискусии, но най-вече да са места за социално взаимодействие. Обикновено заведенията са „третото място” след дома и работата, на което хората могат да разговарят и да прекарват време с приятели.
През 1989г., социологът Рей Олденбург за първи път използва понятието „третото място” в книгата си „Страхотното място”. В нея той изследва важността на кафенетата като места за събиране на хора, на които можем да се разтоварим от ежедневието си.
„Лишени от тези места, хората се чувстват самотни. Единственото предсказуемо последствие от технологичния напредък е, че индивидите все повече ще започнат да се отдалечават един от друг”, пише Олденбург.
Джоди Уален и съпругът й Фил Мерик се сблъскали с това социално разделение в тяхното заведение – хората влизали, отваряли лаптопите си и стояли така с часове.
„Когато отворихме кафенето, въобще не сме си представяли, че ще е тихо място”, каза Уален.
Затова, през 2012г. те спрели интернета, а две години по-късно забранили да се внасят лаптопи. Промяната било стресираща за посетителите и собствениците дори се сблъскали с негативно отношение (основно в интернет). Повечето от хората обаче били доволни от решението им. Освен това, продажбите им скочили с 20%.
Фактите обаче говорят, че много хора искат да работят, вместо да говорят, в кафенетата. Данните от проучване показват, че броят на хората, които работят от вкъщи – или от някое кафене, защото нямат точно определен офис – се е увеличил със 103% от 2005г. Това означава, че 3,7 млн. души работят онлайн, в това число не влизат онези, със собствен бизнес.
Това се превръща в тенденция и тя много бързо започва да се разпространява по целия свят. По данни на „Ройтерс”, един на петима души по света работи от дома си. Най-често това се случва в Латинска Америка, Азия и Близкия изток. Това обаче не е толкова разпространено в държави като Унгария, Германия, Швеция, Франция, Италия и Канада.
