Отбелязваме една черна дата от българската история – почитаме 144-тата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Толкова години по-късно обаче, редица историци продължават да спорят дали годишнината от обесването на Апостола трябва да се отбелязва в цялата страна на 18-и или на 19-и февруари. Историците от общинския комитет „Васил Левски” са категорични, че приемането на датата 19-и е породено от техническа грешка при преминаването от Юлианския към Григорианския календар.
Днес от 11.00 часа в Националния исторически музей в столицата ще се състои урок по родолюбие. По същото време от площад „Освобождение” ще тръгне „Патриотичен марш”, който ще завърши с поклонение и поднасяне на венец пред Паметника на Левски. Почетни караули ще има пред редица паметници на Дякона в цялата страната.
„Наистина идеите на Левски трябва не само да бъдат предавани от поколение на поколение, а трябва да бъдат и изпълнени тези идея, и си мисля, че децата още в детска възраст, когато започнат да четат книжки за Левски, когато видят какво е представлявал Васил Левски, може би в бъдеще ще решат да реализират тези идеи, защото за 139 години от Освобождението на България до днес нито една от идеите на Левски не е реализирана”, коментира проф. Иван Стоянов – бивш ректор на Великотърновския университет и председател на Фондация „Васил Левски”
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев*
* „Обесването на Васил Левски” е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения”. Напечатана е в „Календар за 1876 година” под образа на Васил Левски.
