Цветан Тодоров, френският литературен теоретик от български произход, почина на 77 години. В редица книги той изложи моралните си опасения за последствията от колониализма, фанатизма и Холокоста, пише „Ню Йорк Таймс”.
„Причината за смъртта му е множествена системна атрофия, прогресиращо заболяване на мозъка”, каза синът му Саша.
Ученикът на Ролан Барт се прочу през 1970г. заради работата си по структурализма – метод на интерпретация, повлиян от културната антропология, който се фокусира върху повтарящи се модели на мислене и поведение.
Той развива изследването си за формалните процеси при разказването на една история в книгата „Фантастичната литература: Структурен подход към литературния жанр”, която публикува през 1973г. В нея са разгледани фентъзита като „Арабски нощи” и „Метаморфозата” на Кафка.
Последните книги на Тодоров включваха интелектуални портрети на мислителите Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Михаил Бахтин. Той завършва биографичната книга за руската поетеса Марина Цветаева, базирана на нейни лични писма, бележки и дневници.
Особено внимание Цветан Тодоров отделя на моралната турбуленция. В „Завладяванто на Америка: Въпросът за другия” (1985г.) той стига до заключението, че при индианците, за разлика от европейците, липсва концепцията за „различния”. Според него, те били неспособни да се защитават от хора, които се опитват да манипулират представите им за света.
„Той ми помогна да гледам на света по друг начин, да изляза от рамката на „те и ние”, която непрекъснато си изграждаме”, каза Рони Брауман, бивш директор на френския клон на „Лекари без граници” и дългогодишен приятел на Тодоров. „Той имаше забележителен ум, широкоскроен, винаги гледаше зад очевидното, отказваше да бъде хипнотизиран и винаги търсеше емпатия. В него винаги имаше място за доброта.”
Цветан Тодоров изучава и спасяването на евреите в България по време на Холокоста. Той стига до заключението, че техните спасители са имали „сложна мотивация”: били поддръжници на немците, но не приемали антисемитизма.
Книгата си „Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец”, Тодоров пише в навечерието на нахлуването в Ирак, срещу което френското и немското правителства се противопоставят. Философът с български корени призовава Европа да се откаже от своя пацифизъм и пасивност. За „Ню Йорк Таймс” той казва: „Потенциалните ни врагове вече не са в Европа. Трябва да се защитаваме от външните опасности.”
Въпреки това, той не смяташе имигрантите в Европа за заплаха. В една от последните си книги той пише: „Човек може да иска от новодошлите в страната му да спазват законите и социалните норми, но не и да ги харесва: социалните задължения и личните чувства, ценностите и традициите, не са еднакви за всички. Само тоталитаризмът те кара да обичаш страната.”
В едно от последните си интервюта през декември, Цветан Тодоров коментира това, което той вижда като двойно предизвикателство пред Франция: заплахата от тероризма и заплахата от преиграване на властите.
„Системното бомбардиране в градове в Близкия изток не е по-малко варварско от прерязване на гърлото на някого във френска църква”, каза българинът.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939г. в столицата на България София. Син е на университетския преподавател Тодор Боров и на библиотекарката Харитина Пеева.
Учи в Софийския университет. Емигрира на 24г. във Франция, подобно на съмишленичката си Юлия Кръстева.
Той е сред блестящите студенти на известния семиотик и философ Ролан Барт и основава журнала „Поетик” (Poetique) с колегата си структуралист Жерар Женет.
Цветан Тодоров се смята за един от най-влиятелните френски и европейски мислители на нашето време. Беше признат не само като голям изследовател хуманитарист, а, особено през последните трийсет години – и като почитана морална фигура и авторитет. Написал книгите си във Франция и на френски език, той беше несъмнено един от най-известните и уважавани българи по света, жива връзка между българската и френската култура.
