Международната организация по стандартизация отбелязва 70 години от своето създаване. Тя е най-големият международен орган за разработване и публикуване на стандарти, съставен от представители на 148 национални стандартизационни организации. Основана е в Лондон на 23 февруари 1947г. от делегати на 26 страни. Централният секретариат на организацията се намира в Женева, Швейцария. Публикуваните от организацията индустриални и търговски стандарти се ползват от всички страни по света.
Организацията обикновено се споменава като „ISO”. Причината е, че е било трудно да се състави някакъв общ акроним, затова основателите са избрали ISO като универсално съкратено име на организацията.Трябва да се знае, че всъщност това не е акроним, а думата е дошла от гръцката дума ίσος (исос), която означава еднакъв.
Въпреки че ISO се самоопределя като неправителствена организация, нейната способност да създава стандарти, които често добиват правна сила посредством международни споразумения или национални закони, я правят много по-влиятелна и действена от повечето други световни неправителствени организации. На практика тя действа като един консорциум, силно свързан с много правителства и с най-големите корпорации.
Целите на Международната организация по стандартизация се отнасят до разработване на международни стандарти, които да бъдат приложими във всяка точка от света и да обхващат възможно най-голям брой сектори от социалния и икономически живот. Участието на заинтересованите страни трябва да бъде лесно осъществимо. Развиващите се страни трябва да бъдат приобщени към Международната организация по стандартизация, като така те автоматично ще подобрят своя капацитет. Друга цел е реализирането на нови партньорства, което ще подобри ефективността при разработване на международни стандарти. Международната организация по стандартизация насочва действията си и към съдействие за използването на доброволни стандарти за замяна или подкрепа на редица техническите регламенти, които често са остарели и неефективни. Цел на Международната организация по стандартизация е също обезпечаването на оценяването на съответствието чрез съответните международни стандарти и ръководства. Накрая е отразена нуждата от създаване и усъвършенстване на процедури и механизми за разработване на съвършени стандартизационни продукти.
В Международната организация по стандартизация членуват националните органи по стандартизация на отделните държави. В организацията могат да членуват както пълноправни членове, така и членове наблюдатели. Всички те заплащат съответния членски внос. България става пълноправен член на Международната организация по стандартизация на 1 януари 1955г.
