Президентът направи 100 дни служба. През това време участва в два европейски съвета в Брюксел, не направи нито едно друго посещение в чужбина и не прие никакви гости. Върна закона за концесиите, състави служебно правителство, прие Гергьовския парад и държа речи в Панагюрище и Батак.
Фалове по-скоро няма.
Но и почти нищо от очакванията, стимулирани в предизборната кампания, не се сбъдва. Имаше инерция. Беше убита.
Сега третото Борисово правителство прави пълна реставрация и всичко, което Радевото правителство направи, ще бъде ревизизирано, включително и кадровите назначения, да не говорим за по-стратегически решения като например концесията на летище „София“ и въвеждането на ТОЛ системата.
Не се забелязва и някакво геополитическо обръщане, което комунистите и лично Радев сугестираха в кампанията.
Нещо повече, президентът Радев следва плътно външнополитическия курс на предшественика си без засега да навлиза в антируска реторика.
Например прие споразумението с Канада (СЕТА) без да се обади в Брюксел, но като се върна в София, рече, че ще го даде на Конституционния съд. Тогава, в разгара на предизборната кампания, написах, че ако не стане веднага, е само нескопосан опит да бъде подпомогната Корнелия, която вееше този байрак по сборове и седенки.
До този момент – нищо.
Президентът Радев беше избран вследствие на комбинация от фактори. Умора от ГЕРБ, много лош кандидат на управляващата партия, успешна консолидация на проруски, антинатовски и антиевропейски електорат.
Ухажването на този електорат беше полуизречена лъжа. Сега тази лъжа е набутана в килера, да не се дразнят съюзниците. Напред е изведена друга лъжа – БСП вкара България в ЕС и НАТО. И, разбира се – аз съм НАТО-вски генерал.
И този президент беше избран с надежда за промяна, но засега изглежда преди всичко като тапет на статуквото.
Политически резултатът от избора на президента Радев за момента е значим само за БСП. С негова помощ комунистите изядоха малките леви като АБВ и Движение 21 и от тази гледна точка генерал Радев може да се отчете като успешен проект на Корнелия Нинова.
За държавата, след 100 дни на „Дондуков“ 2, е рано да се каже. Но е по-скоро безлично присъствие.
И както се пееше в песента – че промяна не може да има.
