Любимият на поколения българи актьор Тодор Колев е роден на 26 август 1939г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.).
Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971) и театър „София“ (1972-1990).
Участвал е в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.
В началото на демократизацията станал народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.
През 1999 г. издал автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
Би е автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. станал водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.
Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.
Тодор Колев ни напусна на 15 февруари 2013 г. след тежко боледуване от рак на белите дробове.
И до днес филмите и думите му звучат в ушите на българите. Ето някои от най-емблематичните му реплики:
„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.”
„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“
„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“
„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)
„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)
„… знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“ („Двойникът“)
„Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)
„Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“ („Господин за един ден“)
„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ („Двойникът“)
„Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка.“ (към жена си, която отново е бременна в „Господин за един ден“)
„Лошо, Седларов, лошо!” – „Опасен чар“
