Точно преди 141 години – 20 април 1876г. в Копривщица, организирано от Българския революционен централен комитет, избухва Априлското въстание.
Предателство е причината то да избухне по-рано – по план е трябвало да започне на 1 май 1876г.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Над 10 000 мъже от 95 села и градове взимат участие в емблематичното за българската история събитие.
Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, недостатъчните оръжия и не на последно място неопитността на въстаниците, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край.
Кочо Честеменски и братя Свещарови палят дюкяните си на Узун чаршия и така оповестяват избухването на Априлското въстание в Пловдив. Макар и избран да е център на величествения IV революционен окръг, градът остава извън центъра на бунта.
Населението в града под тепетата било над 30 000, половината от тях турци. Затова постепенно центърът на въстанието се изместил от Пловдив към Панагюрище и Копривщица – местата с най-будно и преобладаващо българско население.
Актът на запалване на Кочо и братя Свещарови обаче целял да покаже, че дори и в този най-османски град по българските земи хората искат да живеят свободно.
Въстанието не е бунт срещу тежкото икономическо положение, напротив – то избухва в най-развитите региони.
Главните огнища са в Горнотракийската низина и в Средногорието – Копривщица, , Панагюрище, Перущица, Батак и Брацигово, Велико Търново, Дряново, Сливен.
Огромната жестокост, с която е потушено въстанието, става достояние на европейската общественост. Това довежда до Цариградската конференция на Великите сили и по-късно до Руско-турската освободителна война.
