Зам.председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и социалния диалог, представя днес на серия срещи в България специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017, публикувани на 22 май т.г.
Визитата включва разговори с президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, вицепремиера Екатерина Захариева, министъра на финансите Владимир Горанов и с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Планиран е разговор и с управителя на БНБ.
Препоръките на ЕК са специална тема на дебат на конференция, организирана от Представителството на Европейската комисия, която започна в София в Хотел Балкан.
Освен Домбровски по изискванията на Комисията към България ще говорят Ищван Пал Секели, Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на ЕК и Стефан Улсон, Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК.
Препоръките на Европейската комисия се публикуват ежегодно в рамките на Европейския семестър. Те се основават на доклада за България, публикуван по-рано тази година, програмата за конвергенция и Националната програма за реформи, както и на резултатите от диалога на Европейската комисия с държавата членка.
Заместник – председателят на Европейската комисия, отговарящ за еврото и финансовата стабилност, Валдис Домбровскис е на посещение в София.
Очаква се той да представи препоръките на Брюксел към България, отправени в последния доклад на Еврокомисията.
Една от най-важните съвети е свързан със справянето с високото ниво на необслужвани кредити.
Подобна препоръка дойде и от Международния валутен фонд, а гуверньорът на БНБ Димитър Радев потвърди, че Централната банка ще предприеме всички необходими мерки.
Брюксел посочи още един проблем – бедността и липсата на достатъчно квалифицирана работна сила.
Това е и част от факторите, които пречат на икономиката ни да расте по-бързо, а оттам и България да има достатъчно добре развита икономика, за да се присъедини към еврозоната.
Миналата седмица главният икономист на Европейската централна банка Питър Прат отбеляза, че ако една държава иска да влезе във валутния съюз, тя трябва да има устойчиво развиваща се икономика.
Очаква се освен доклада, да бъде отправено и нестандартно предложение за членство в еврозоната. Това стана ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов в сряда (24 май), по време на честване на 25 години от създаването на Асоциацията на търговските банки. Горанов заяви, че присъединяването към еврозоната остава водещ приоритет за България. Във връзка с готвеното предложение на ЕК към България и другите страни извън еврозоната, той заяви : „Очаквам го с интерес, тъй като ние сме една от държавите извън еврозоната“.
Само преди два дни обаче, в интервю за „Блумбърг“, финансовият министър каза, че ще кандидатстваме, но когато сме готови.
„Времева рамка за присъединяване все още няма. Ще кандидатстваме едва когато знаем, че сме готови и няма да бъдем отхвърлени”, каза Владислав Горанов.
Той твърди, че отговаряме на част от критериите „с изключение на показателя за сближаването”.
„За съжаление сме далеч под равнището от 70 % от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута”, каза Горанов.
Членството в еврозоната има две фази – първата е политическа и започва с подаване на молба за присъединяване към Валутно-курсовия механизъм ІІ (ERM II), известен още като „чакалнята на еврозоната“.
Последният служебен министър-председател, Огнян Герджиков, обяви, че ще подава такава молба за „чакалнята“ на еврозоната, но след това не срещна подкрепа от страна на министрите и молбата така и не беше подадена.
Във втората фаза от присъединяването към еврозоната, се иска да сме готови икономически, защото се прави преглед на определени критерии.
Комисията започна задълбочен преглед на 13 държави членки през ноември миналата година, за да се анализира дали са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. През февруари тази година ЕК остави под наблюдение и България, заради прекомерните икономически дисбаланси.
