Антъни Блинкен
На снимката: Антъни Блинкен

Трябва да се признае, че шумът около огромния китайски балон, който прелетя, без предупреждение, над САЩ и Канада миналата седмица, има известна забавна страна. Генералите от Пентагона влязоха в повишена бойна готовност, опасявайки се, че ракетните им силози в Монтана са шпионирани. Джо Байдън, който обикновено не е склонен да задейства спусъка, трябваше да бъде убеждаван да не го сваля, а след това промени решението си. Републиканците обвиниха президента, че е слаб по отношение на защитата на балоните. Зачервените служители в Пекин се опитаха да уговорят прекалено развълнуваните американци.

В крайна сметка бе преценено, че балонът, който най-вероятно е бил тайно устройство за наблюдение, не представлява физическа заплаха. Китайците настояват, че става дума за случайно заблудено метеорологично устройство, но все пак се извиняват.

Този инцидент говори за много неща, но не и за доброто състояние на отношенията между САЩ и Китай. Двете най-могъщи държави в света са в конфликт по многобройни въпроси, големи и малки. Когато балонът се издигна, взаимното доверие, хладнокръвието и навременната комуникация бяха крайно недостатъчни. Това изобщо не е смешно.

Решението на Антъни Блинкен, държавния секретар на САЩ, да отложи ледоразбиващото посещение в Пекин през уикенда е достойно за съжаление. Но предвид конюнктурната, но силна антикитайска вълна, която се разрази в американската десница, спокойният и разумен диалог можеше да се окаже невъзможен.

Непредвидени кризи от този вид нагледно показват защо възобновяването на разговорите за насърчаване на по-доброто взаимно разбирателство е от съществено значение. Контекстът е нарастващата глобална конкуренция, която някои наричат конфронтация, между Вашингтон и Пекин. Президентството на Доналд Тръмп доведе отношенията до ново дъно, с многобройни спорове относно търговията, американските санкции, шпионажа и сигурността. Агресивната позиция на президента Си Дзинпин, включително по отношение на Тайван, Хонконг, Южнокитайско море и Синдзян, е също толкова виновна. На фона на увеличаването на военните сили и от двете страни ястребите започнаха да внушават, че войната е неизбежна.

Едва миналата седмица шефът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че САЩ знаят, „като въпрос на разузнаване“, че Си е наредил на силите си да бъдат готови да нахлуят в Тайван до 2027 г. Генералът от военновъздушните сили на САЩ Майк Минихан отиде по-далеч, като призова войските да бъдат готови да защитават острова до 2025 г. Изборите в Тайван и САЩ през следващата година могат да осигурят претекст и прикритие за китайска атака, прогнозира той.

Както показва бурята с балоните, грешните изчисления са също толкова опасни, колкото и всяка планирана политика. Малко вероятно е китайските лидери умишлено да са торпилирали посещението на Блинкен. Всъщност има признаци, че Си, подложен на икономически и пандемичен натиск, иска да намали напрежението. Разполагането на шпионски балон в такъв деликатен момент най-вероятно е било грешка на по-нископоставени кадри – или саботаж от хардлайнери, които се противопоставят на разведряването. Такива възможности съживяват натрапчивите въпроси за авторитета и компетентността на Си.

Ултранационализмът, експанзионистичната политика и дипломацията на вълка воин на Си се отразиха зле, като накараха страни като Япония и Южна Корея да засилят защитата си. САЩ активно се възползват от грешките му. Миналата седмица те подписаха военен пакт с Филипините. Страхът от Китай улесни по-тесните връзки на САЩ в областта на сигурността с Индия, Австралия и цяла Югоизточна Азия. В това отношение Си е най-големият враг на себе си (и на Китай).

Америка на Байдън също има какво да губи, ако се вслуша в ястребите, разчита на военни варианти и допусне по-нататъшно влошаване на отношенията с най-голямата търговска държава в света и зараждаща се суперсила. Както и наблюдаващият свят. Вашингтон и Пекин трябва да се отнесат към блуждаещия балон като към предупреждение отгоре – и бързо да намерят по-добри начини да се разбират.

Текстът е публикуван в The Observer, след това и в The Guardian. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук