куче война

Двете световни войни от началото на 20 век са най-голямото нещастие, което се е случвало в писаната история на човечеството. Злото, което хората си причиняват едни на други по това време е с ужасяващи мащаби.

В страшните събития по време на войните обаче са замесени не само хора. От древността животните са използвани във война, особено конете и кучетата, но не само те. Някои животни, оказали се на грешното време и място, са взели по принуда запомнящо се участие във войните, а други са били обучавани за това. Някои са преживели кървави битки. Също както при хората, част от тези животни се прочуват с делата си и дори получават военни звания и високи отличия за героизъм.

Представяме ви направо невероятните истории на животни, които се прочуха в двете най-ужаси войни.

Войтек: мечката-войник

Името Войтек произлиза от „Войчиекх“, което се превежда „щастлив войник“. Това е старославянско име, все още популярно в съвременна Полша. Дадено е на малко меченце, взето от полски военнопленници, пуснати от съветски трудов лагер в Сибир и пренасочени към Иран, за да формират там нова полска армия през Втората световна война.

По пътя си към Техеран поляците минали край малко овчараче, което носело Войтек в торбата си. Майката на мечето била убита от ловци. То било отгледано от 22-а транспортна рота на артилерийската дивизия на Втори полски корпус и се превърнало в брат по оръжие на войниците.

Докато растял, Войтек обичал да се бори и боксира с новите си приятели, пиел бира и понякога дори пушел. Това, което правел най-добре, обаче, било да поддържа висок духа на бойците. Заедно с 22-а рота пътувал от Иран в Ирак, Сирия, Палестина и Египет, преди частта да се разгърне за участие във военната кампания в Италия. За да бъде допуснат на транспорния кораб, Войтек трябвало да бъде задължително зачислен в полската армия като редник, със събствена военна книжка, чин и регистрационен номер. Така и станало, като даже му се полагал двоен порцион.

През печално известната кървава битка за Монте Касино редник Войтек бил видян да влачи 45-килограмови сандъци с артилерийски снаряди. В знак на признание за неговата служба емблемата на ротата започнала да изобразява мечка, дъжаща артилерийски снаряд.

След войната Войтек, вече уволнен ефрейтор, намерил дом в Единбургската зоологическа градина в Шотландия, където прекарал остатъка от дните си. През следващите години – до смъртта му праз 1963 – той имал чести посещения от старите си бойни другари. Много мемориали и статуи са издигнати в негова чест както в Англия, така и в Полша.

През 2011 година Би Би Си направи за мечока документален филм, озаглавен „Войтек: мечката, която отида на война“.

 

Сержант Стъби – най-награждаваното бойно куче на Първата световна война

Намерен да се лута на територията на Йейлския университет, докато там тренирала 102-а пехотна дивизия, Стъби бил куче от „неясна порода“, вероятно кръстоска между бостънски териер и нещо друго. Един ефрейтор започнал да се грижи за него и когато дошло време да се качи на кораб към Европа, Стъби отишъл с него.

18 месеца той служил заедно с пехотинците в окопите във Франция, предупеждавайки ги за идващи вражески снаряди и газови атаки и откривайки ранени воници в „ничията земя“. Той дори самостоятелно заловил германски шпионин, заради което командирът на 102-а дивизия произвел кучето в ранг сержант. Стъби получил и своята порция бойни рани, след като бил ударен в гръдния кош и крака при избухване на граната.

След войната той станал знаменитост у дома, като водил много паради из цялата страна. Срещал се е с трима американски президенти и получил златен медал от Обществото за хуманно образование, връчен му лично от генерал Джон Пършинг през 1921 година. Станал и талисман на атлетически отбор от Джорджтаун.

Стъби починал през 1926 година и получил възпоменателна статия от половин страница в „Ню Йорк Таймс“ – значително по-дълга от тези на известните личности по това време. В негова чест са издигнати няколко мемориала, както и портрет във Военния музей в Уест Хейвън, Кънектикът.

 

Шер Ами – гълъбица, спасила 194 човешки животи

Шер Ами /“скъп приятел“ – фр./ е пощенска гълъбица, служила в Свързочния корпус на американската армия във Франция през Първата световна война. Тя се прочула по време на кампанията Мюз – Аргон – най-голямата американска военна операция през тази война, в която са участвали над 1 милион войници на САЩ. Това е и битката с най-голяма смъртност в американската история – 26 000 убити.

На 3 октомври 1918 година 308-и баталион на 77-а пехотна дивизия попаднал в капан в малка падина зад линията на врага без храна, муниции и видим изход за бягство. Обкръжен от германиците, т. нар. изгубен батальон търпял тежси загуби през първия ден на боевете и дори започнал да получава „приятелски огън“ от съюзническата артилерия, която не знаела неговото местонахождение.

Майор Чарлз Уайт Уитълси, който командвал батальона, започнал да изпраща куриери и пощенски гълъби към щаба, но всички те били избивани или залавяни от германците.

Най-накрая дошъл ред на Шер Ами да бъде изпратена с прикрепен за крачето къс тънка хартия, на който било указано къде се намират войниците и че попадат под приятелски огън, който трябва да спре. Когато гелманците видели гълъбицата да излита от храстите, започнали да стрелят и след няколко секунди тя паднала простреляна. Въпреки това, с рана от куршум в гърдите, едно ослепено око и дясно краче, което висяло на едно сухожилие, Шер Ами успяла пак да излети и да достигне до щаба, отдалечен на около 40 километра.

Всичките 194 души от „изгубения батальон“ по-късно били спасени.

Медиците успели да спасят живота на птичката, но не и крака й. Те й издялкали и прикрепили  миниатюрно дървно краче. Когато гълъбицата се възстановила достатъчно, била качена на кораб за САЩ. На изпращането присъствал лично генерал Пършинг, командващ американския експедиционен корпус във Франция.

Заради своята проява Шер Ами станала емблема на Здравния департамент на САЩ, получила френския орден „Военен кръст4 /Croix de guerre / и още няколко отличия. Тя станала герой в книги, есета, къси разкази и дори филми. След смъртта й през 1919 година /на 9-годишна възраст/ тя била препарирана и изложена в Смитсоновия институт.

Непотопимия Сам /Оскар/ – котаракът, който използва добре своите 9 живота

С английското прозвище Непотопимия Сам е известен германският черно-бял котарак Окар. И има защо. Оскар/Сам няма военни отличия или рангове както другите описани по-горе животни, но има най-невероятната бойна история. Тя звучи като претрупан холивудски сценарий, изълнен с невероятни случки. Започнала е в Kriegsmarine – нацисткия флот и завършила в Кралския британски флот.

Оскар бил взет на борда на „Бисмарк“ – флагманът на Kriegsmarine. След яростна битка в Атлантическиа океан огромният кораб бил потопен. Оцелели само 114 души и Оскар. Те били спасени от минавщия наблизо британски кораб „Косак“, на борда на който Оскар живял няколко месеца.

На 14 ноември 1941 година торпедо ударило „Косак“ и го потопило на около 50 километра от Гибралтар. Котаракът преживял и това, като достигнал до брега заедно с други оцелели от екипажа.

Вече известен като Непотопимия Сам, той бил взет на борда на британския самолетоносач „Арк Роял“, който преди това, заедно с потъналия „Косак“, бил взел участие в битката за потопяването на „Бисмарк“.

Сещате ли се какво се случило? Точно така, самолетоносачът бил ударен от германско торпедо и потънал на следващия ден. Непотопимият котарак отново оцелял. Бил намерен вкопчен в плаваща дъска. Бил „разгневен, но съввсем невредим“.

Котаракът надживял 3 могъщи бойни кораба. Те отишли на дъното, но не и Непотопимия Сам.

След третото корабокрушение дошъл и краят на морската служба на Сам/Оскар. Той бил приет и гледан в офиса на губернатора на Гибралтар, а впоследствие – в дома на моряк от Белфаст. Негово изображение, наречено „Оскар, котката на Бисмарк“, украсява стената на Националния морски музей в Гринуич.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!