Проф. Тодор Тагарев е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана.
От 2005 до 2008 г. Тодор Тагарев е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел „Системни анализи и проучвания“. Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални интердисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и отбраната.
От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков.

 

 

 

Проф. Тагарев, като че ли през последните месеци отбранителната картина в Европа доста се промени. През последните 20 години се говори непрекъснато за НАТО, за НАТО-вска защита, сега обаче все по-често чуваме призиви за създаване на Европейска армия. Какво би означавало това – в същността си какъв би бил този проект и как пък би се отразил на НАТО?

Първо трябва да обясним, че използването на етикета „армия” не означава непременно, че съдържанието е същото, каквото човек предполага, когато мисли за една национална армия. Никой в момента в Европа не дискутира сериозно идеята Европа първо да създава обединени въоръжени сили да кажем на ЕС, или пък да се очаква тези въоръжени сили да изпълняват всички задачи, които очакваме да изпълнява една национална армия.

Има различни видове операции. Има и мисия на НАТО, която е за отбрана на териториите. И всяка една армия по принцип има такава мисия – да отбранява територията си спрямо някаква агресия. Има и друга мисия, която е за разрешаване на кризи извън територията на страната. Има обикновено и трета, която е за подпомагане на гражданските власти при терористични актове, бедствия, аварии, катастрофи – тогава, когато други институции имат основната отговорност, но армията трябва да е готова да им помогне.

Когато говорим за Европейска армия, аз не съм присъствал и не съм чувал за някакви сериозни дискусии. Все пак има процес на създаване на някакви съвместни или многонационални сили, макар те да не се обозначават като „европейски”. Никой не говори сериозно те да изпълняват отбранителната мисия.

Има много ясно разделяне. Когато става въпрос за потенциална отбрана в бъдеще не европейския континент, това ще бъде и ще си остане задача на НАТО в бъдещето, което ние в момента можем да предвидим.

Каква според Вас трябва да е позицията на България по въпроса и по-защитена ли ще е страната ни, ако има и Европейска армия?

Като казвам, че съдържанието не съответства на етикета „армия”, това не означава, че не се правят важни ходове в посока да има някакво равнище на интеграция. Правят се много сериозни ходове и през последните две години ние станахме свидетели на ключови решения, каквито нямаше в предходните 20, почти 30 години.

Ние говорим за много по-сериозна тенденция на създаване на многонационални формирования между страни членки на ЕС. От друга страна говорим за развитие на технологична и индустриална на европейската отбрана така, че Европа да може да прави голяма част от основните видове въоръжения и оборудване, което е необходимо за своите нужди.

Решенията от последните две години реално изпълняват една възможност, която беше дадена в Договора за ЕС от Лисабон през 2009 г. за т. нар. „постоянно структурирано сътрудничество, или накратко от английската абревиатура – PESCO (ПЕСКО).

В него се създават многонационални формирования и се изпълняват многонационални проекти, които са в интерес не само на тези формирования, но и за създаването и поддържането на европейска технологична и индустриална база, която да поддържа тези отбранителни усилия на Съюза.

Тук въпросът е България къде си намира мястото в тези проекти в ПЕСКО. Има няколко десетки проекти, които са обсъждани, има двайсетина проекта, които са одобрени вече, тръгва тяхното изпълнение. Доколкото има някаква публична информация, България не се изолира от процеса, търси своето място, но го търси доста плахо – в проекти, които не са свързани с основни, големи видове въоръжения за бъдещето.

Мисля, че е ставало въпрос за участие на България в проекти, които са за медицинско осигуряване на операцията, някои неща, свързани с логистика и т.н. Малко ни няма в картинката с големите проекти, а практически отсъстваме от идеята за създаване на многонационални формирования, а ние трябва да вървим в тази посока, за да можем да сме неразделна част от тази европейска отбрана. Не харесвам термина „армия”, тъй като подвежда много хора.

Като заговорихме за технологичната модернизация на европейските отбранителни сили, къде тук се намира България? Достатъчно модерна ли е армията ни, за да ни защити – все говорим за купуването на тези изтребители, но няма ли по-модерна, по-добра отбранителна техника, която да закупим?

Армията ни далеч не е модерна. Тя не е подменяла свои основни бойни платформи. Последните такива са купувани през 80-те години, т.е. и най-новите бойни платформи, които имаме са на 30 или повече години, т.е. безкрайно остарели и морално, и физически.

Имаме разбира се определени проекти – купували сме транспортни самолети, хеликоптери, има няколко леки бронирани машини, с които може да се действа, да кажем, в асиметрични операции, но нямаме бойни платформи.

И когато си търсим това място в бъдеще, аз затова казвам, че трябва да се включваме в тези проекти. Тук въпросът не е да сме в най-малкия и най-евтиния проект и да участваме с възможно най-малко средства, а да тръгнем да развиваме някои способности заедно.

Обявено беше вече, че в следващия Програмен период на ЕС ще се задейства с пълна сила Европейският фонд за отбрана. Там се предвижда 500 млн. евро средно годишно да се заделят за научни изследвания и технологично развитие в интерес на отбраната, т.е. за целия Програмен период това са около 3,5-4 млрд. евро. Там трябва да си намерим мястото.

Но по-големите усилия са в съвместно създаване на способности чрез съвместно изграждане на платформи и въоръжение. Там очакванията са да се заделят около 5млрд. евро годишно. Тук е интересната закачка – от тези 5 млрд. ЕК ще финансира определени дейности, т.е. между 1/5 и ¼ от тези разходи да бъдат поети от централно финансиране, минаващо през ЕК.

И който има интереси, ще спечели по този начин, не само заради мащаба на проектите. Винаги е по-евтино, когато няколко потребителя се съберат заедно, за да си купят нещо. Като всяка една страна, ние правим някакви вноски в ЕС. Добре би било и в интерес на отбраната да използваме част от тези средства.

Ще се увеличат ли разходите ни за отбрана, ако все повече се върви към обща европейска отбрана?

Дали вървим към европейска отбрана, или разсъждаваме в рамките на НАТО, очакването е разходите да се увеличат. Нашето правителство прие план за повишаване на разходите до 2% от БВП, мисля, че това се случи през февруари на правителствено равнище. Очаква се това да се случи по определен график до 2024 г.

Някои от анализаторите, включително и аз, не сме много доволни от темповете на това увеличаване и то това, че отлагаме достигането на двата процента за последната възможна година, но пък добрата новина е, че бюджетът за 2019 г. по-малко или повече следва този очакван ръст на разходите.

Това е абсолютно задължително, независимо дали говорим за НАТО, или за европейска отбрана. Дори може да очакваме, че ако се появи необходимост да се инвестира повече в създаването на европейски отбранителни способности, които да се ползват независимо от нашите съюзници от Северна Америка, тогава разходите би трябвало да бъдат много по-големи.

Някак си много хора си мислят, че щом ще е европейско, значи ще е евтино, щом ще е европейски, значи някой друг ще дава парите, а ние ще потребяваме. Няма такова нещо. Отбраната си е национална отговорност и страните трябва да дават своите инвестиции и да търсят най-доброто решение заедно.

Между впрочем това е и един от проблемите, когато говорим за Европейска армия, защото армията е една от националните институции, един от символите на суверенитета, който вероятно последен ще изчезне. Ако кажем, че ЕС тръгва по-бързо в посока към федерализация, армията е такава институция, такъв символ на суверенитет на дадена страна, че няма как да я няма.

Ако допуснем, че някой ден ще имаме Европейски съединени щати, или нещо такова – федерална държава, чак тогава няма да има армии. Но това никой не го разглежда сериозно към този момент.

Казахте, че нашата армия не е достатъчно модерна, но през последните 10-12 години са дадени за нея около 15 млрд. лева. Достатъчно умно ли са изхарчени тези пари и изпълниха ли ръководителите на отбранителните ни сили задължението си към данъкоплатците, които всъщност са дали тези пари?

Първо трябва да кажем, че средства за инвестиции в отбраната през 90-те години практически въобще не са давани. Едва в края на 90-те имаше един малък проект за комуникационно-информационна система. После през 2004-2005 г. бяха сключени няколко договора, които не са свързани със създаване на бойни възможности, а поддържащи способности като транспортна авиация.

Но аз бих разглеждал тези числа малко по-внимателно. Преди години се опитвахме да правим някакъв разчет и ставаше въпрос за някъде около 10 млрд. лева.

Голяма част от тях обаче отиват не за ново въоръжение, а за поддръжка на стари съветски образци. Тя едно че е много скъпа… Година за година не изглежда толкова скъпа в сравнение на замяната да кажем на радио-локационните станции за ВВС, но ние продължаваме 10-15-20 години да наливаме огромни средства, за да поддържаме тази стара съветска техника, която така и не ни дава новото равнище на способности. Това е големият проблем.

Тези милиарди не са отишли за нови способности, с изключение да кажем на около 2-3 млрд., които са дадени за самолети и хеликоптери. Всичко останало е за наливане на пари в стара и безперспективна техника.

Ключово е ние да прекъснем тази тенденция и най-накрая да вземем да закупим въоръжение, което е съвместимо с въоръжението на нашите съюзници, което е достатъчно модерно и ще ни даде възможност да действаме с нашите съюзници във всички видове операции.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!