Трите нови партии – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Мутри вън“ – посочват като задача №1 промяна на изборното законодателство. БСП също няма сериозни възражения и следователно новото мнозинство е сглобено, макар и на минималистична основа. (ИТН се отметна от точката за мажоритарен избор, но това е друга тема. Според мен ще намери начин да се извърти и за партийните субсидии)
Всички партии в новото Народно събрание, включително ДПС, смятат ГЕРБ за основното зло. Партиите извън досегашното статукво до голяма степен подкрепят (най-много ДБ) реформа на правосъдната система.
(негласно) Всички анти-ГЕРБ партии приемат на тази анти основа аргументите на президента Радев – и волно или неволно – влизат в съюз с него. Този съюз не е нещо ново – той се роди още през лятото по време на протестите.
Какво следва?
На базата на тези съгласия е по-вероятно да има правителство с мандата на ИТН.
Това правителство ще има подкрепата на ИТН, ДБ и МВ – официално – и неофициално – на БСП. Парадоксално, но този кабинет няма да бъде доминиран от партиите на протеста, а от БСП и президента.
Министър-председател ще бъде фигура, равно отдалечена от партиите на протеста – или поне ще се търси такава. (Опитът ме е научил, че тази формула е като формулата на Киро Глигоров за еквидистанцията на Македония – екви, екви, ама все към Белград. В случая – БСП и Радев).
Тази прогноза е по-рискована – но засега това правителство има къс хоризонт – до началото на есента, когато може да подаде оставка и да се иде едновременно на президентски и парламентарни избори (казват някои специалисти, че е невъзможно, но в Конституцията няма такава забрана). А прогнозата е рискована, защото на някои хора може да им се услади властта и да не искат да си ходят.
Дотогава това Народно събрание трябва да приеме нови изборни закони, които да тушират предимствата на ГЕРБ, а новото правителство да развърти метлата и да смени областни управи, ЦИК, полицейски началници, началници в държавни и зависими от държавата медии.
Борисов губи контрола върху властта
Накрая – контролът върху властта излиза от Борисов и преминава към Радев. Било чрез редовното правителство, което трудно ще оцелее без неговата подкрепа, било чрез служебно, директно назначено от него.
Президентските избори наесен се превръщат в съдбоносни. Не се наемам да кажа дали е хубаво или лошо. Но не съм оптимист.
