Точно преди 75 години, на 1 февруари 1945 г., Народният съд издава 2730 смъртни присъди, с които избива политическия, военен и интелектуален елит на България.
На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
Присъдите не подлежат на обжалване и са изпълнени веднага – още същия ден.
Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт.
Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г.
Премиерът Кимон Георгиев обявява на 17 септември 1944г. програмата на правителството, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”.
Арестувани са повече от 30 000 души, а 10 000 от тях са подсъдими. Делата се водят от 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени.
Първи върховен състав поема бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – депутатите от 25-то Народно събрание (1940-1944).
В същото време Георги Димитров, който тогава ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда директиви в специални телеграми от Москва.
В тях той пише до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков:
„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.
Основни подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II – принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов.
Разпитът и следствието срещу тях и няколко генерали от армията са проведени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, но те са върнати в София малко преди началото на делото.
Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти.
На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
Повече от 200 предприятия са конфискувани, отнети са и голям брой недвижими имоти и вещи.
Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
По ирония на съдбата, осъден, макар и не на смърт, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – неговата присъда е 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“.
Посмъртно е осъден и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 г. е арестуван, подложен на изтезания и в крайна сметка пребит до смърт.
Присъдата е за „антисъветска“ пропаганда заради карикатурите му на руския комунистически лидер Йосиф Сталин.
Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г.
Само за сравнение, по време на Нюрнбергския процес в Германия (Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г. – бел. ред.) са осъдени 19 души, от които на смърт едва 12.
