В края на IV век, Западната Римска империя се разпаднала след почти 500 години като най-голямата суперсила в света.
Историците смятат, че това се е случило въз основа на стотици различни фактори, вариращи от военни провали до осакатяването на данъчното облагане, природни бедствия, дори измененията на климата.
Други твърдят, че всъщност Римската империя не е паднала през 476г., тъй като Източната продълбавала да съществува, но вече под наименованието Византийска империя. Кога точно се е разпаднала империята и защо все още не е много ясно.
Но ние ще се опитаме да ви дадем няколко насоки, които може би ще отговорят на този въпрос.
НАШЕСТВИЯТА НА ВАРВАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА
Най-разпространената теория за разпада на Западната Римска империя е свързана с многото военни поражения. Рим водил войни с много германски племена в продължение на векове, но в началото на 300-та година, „варвари” като готите, нахлули в границите на империята.
Римляните успели да потушат германското въстание в края на IV век, но през 410г. кралят на вестготите Аларих I успешно плячкосал Рим.
Империята прекарала следващите няколко десетилетия под постоянна заплаха, преди във „Вечния град” да нахлуят вандалите (455г.). И накрая през 476г. германският лидер Одоакър оглавил бунт и отхвърлил властта на императора Ромул Августул.
Оттогава нататък нито един римски император не бил способен да поеме поста, което кара мнозина историци да смятат 476г. за последната в историята на Западната Римска империя.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ И ПРЕКАЛЕНО РАЗЧИТАНЕ НА РОБСКИЯ ТРУД
Дори когато Рим бил атакуван от външни сили, той също се разпадал и вътре благодарение на тежка финансова криза. Непрекъснатите войни и прищевките на императорския двор довели до изпразване на хазната. Това довело до по-високи данъци, инфлация и огромна сегрегация между богати и бедни.
Надявайки се да избегнат бирниците, много от членовете на висшето римско общество дори избягали в провинцията и създали независими феодални владения.
В същото време работната ръка в империята недостигала. Римската икономика зависела изключително много от робския труд. Въпреки това, римските войници постоянно завладявали нови земи и нови народи, които били третирани също като роби.
Но когато военните победи спрели, доставката на „свежа работна ръка” и други военни съкровища започнали да свършват.
Още един удар по Римската империя дошъл през V век, когато вандалите поискали Северна Африка и започнали да разрушават търговските връзки на империята, инсталирайки в Средиземно море много пирати.
С изостряне на икономическата криза, империята започнала да губи позициите си в Европа.
ВЪЗХОДЪТ НА ИЗТОЧНАТА ИМПЕРИЯ
Съдбата на Римската империя отчасти била предизвестена още през III век, когато император Диоклециан разделил Рим на две половини – западна (със седалище в Милано) и източна(със седалище Византия, по-късно прекръстен на Константинопол).
Разделението в краткосрочен план имало благоприятни последици – управлението й било по-лесно, но с течение на времето двете половини започнали все повече да се отдалечават.
Изтокът и Западът не успели да се справят адекватно с външните заплахи и често спорели за ресурси и военна помощ. Когато пропастта се разширила, Източната империя започнала да забогатява, а Западната изпаднала в икономическа криза.
Най-важното е, че Изтокът отклонявал голяма част от варварските нашествия. Императори като Константин гарантирали, че Константинопол е укрепен и добре охраняван. Рим обаче, който имал предимно символично значение за Изтока, станал много по-уязвим.
Западната политическа структура се разпаднала окончателно през V век, а Източната империя продължила да съществува под една или друга форма още 1000 години, преди нашествието на османците през 1400-те.
ПРЕСИЛВАНЕ И ПРЕКАЛЕНА ВОЕННА ДЕЙНОСТ
Римската империя се простирала от Атлантическия океан чак до река Ефрат в Близкия изток. С такава огромна територия за управление, империята се изправила пред административен и логистичен кошмар. Дори и отличната инфраструктура не помогнала на римляните за по-добра, по-бърза и по-ефективна комуникация с достатъчно отдалечените територии.
Рим се борел да разполага с достатъчно войници и ресурси, за да защитава по-добре границите си от вътрешни и външни съпротиви. През II век император Адриан дори бил принуден да построи прословутата си стена във Великобритания, за да запази териториите си от враговете си.
Тъй като все повече средства се насочвали към армията, технологичният напредък се забавил, а римската „цивилна” инфраструктура се разпаднала.
ПОЛИТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ И ПОЛИТИЧЕСКА НЕСТАБИЛНОСТ
Ако размерите на Римската империя правели менажирането трудно, то неефективното и непоследователно ръководство на държавата само усложнило проблема. Професията „римски император” била изключително опасна, но през II и III век станала направо смъртоносна.
Гражданската война създала изключително голям хаос в империята, а повече от 20 души се сменили на императорския трон само за 75 години и обикновено предшественикът на новия император умирал „при неизвестни обстоятелства”.
Преторианската гвардия – личните телохранители на императора – убивали и помагали на новите да седнат на трона. Всъщност тези „момчета” имали изключително важна роля – те избирали новия си император, в зависимост от това кой колко е платил. После убивали стария император.
Римският Сенат също не бил подминат от размириците. Той не успял да овладее крайностите, в които изпадали императорите, поради собствената си широкоразпространена корупция и некомпетентност.
НАШЕСТВИЕТО НА ХУНИТЕ И МИГРАЦИЯТА НА ВАРВАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА
Варварските атаки срещу Рим често произтичали от масовата миграция, причинена от нашествието на хуните в Европа в края на IV век.
Когато тези евразийски войни преминали през Северна Европа, предизвикали огромна мигрантска вълна – десетки хиляди германци се струпали пред границите на римската империя.
Римляните неохотно позволили на вестготите да преминат Дунав и да се установят на безопасно място. Е, помощта си имала цена – римляните ги третирали като „придобивки”. Историците от онова време твърдят, че римските власти дори принуждавали гладуващите вестготи да търгуват децата си в робство в замяна на месо от кучета.
Натрупаният гняв превърнал вестготите в опасен враг на входа на Рим. Когато потисничеството станало нетърпимо, готите въстанали, успели да се справят с римската армия и убили императора на Източната империя Валенс (битката при Одрин през 378г.)
Римляните не очаквали подобно нещо. Затова били принудени да сключат крехък мир с варварите, но примирието било прекратено, когато през 410г. вестготският крал Аларих I предприел нападение срещу Западната империя и „уволнил” императора.
С отслабването на империята, германските племена – вандалите и саксонците – успели да превземат ключови територии Англия, Испания и Северна Африка.
ХРИСТИЯНСТОВОТО И ЗАГУБАТА НА ЦЕННОСТИТЕ
Разпадът на Римската империя съвпаднала с разпространението на християнството, а някои твърдят, че новата религия била и лъч надежда за хората, а това от своя страна допринесло за разпадът на империята.
Християнството било легализирано през 313г. с указ, а по-късно станало държавна религия. Този указ сложил край на вековното преследване на християни, но историците смятат, че довело до ерозия на римските ценности.
Междувременно, папите и религиозните лидери започнали да участват все по-активно в политическите дела, което допълнително усложнило държавното управление.
ОТСЛАБВАНЕТО НА РИМСКИТЕ ЛЕГИОНИ
За много историци, много народи завиждали на римската армия. Но по време на упадъка, обликът на могъщите легиони започнал да се изменя. Неспособни да наемат достатъчно римляни войници, императори като Диоклециан и Константин започнали да наемат чуждестранни войници, за да подкрепят армиите си.
Редиците на легиони в крайна сметка се напълнили с германски готи и други варвари, толкова много, че римляните започнали да използват латинската дума „barbarus“ вместо „войник“.
Германските войници може и да са били много способни, но не уважавали императора. А офицерите им често се обръщали срещу римските си работодатели.
Всъщност много от варварите, които довели до края на Рим и Западната империя, служилите преди това в легионите.
Какво представлява наказанието „децимация“ може да видите ТУК.
Той бил един от най-близките приятели на Цезар, но и един от най-големите му врагове. Той е ПОМПЕЙ. Историята му вижте ТУК.
Имепраторът, който записа името си с християнска кръв в човешката история – НЕРОН.
Кой е най-великият император на Римската империя вижте ТУК.
Прочетете 10 брутални факта за легионите – ТУК.
Всичко за ДРЕВЕН РИМ може да намерите ТУК.
За великите ГЛАДИАТОРИ може да прочетете ТУК.
Кой е последният велик герой на Западната Римска империя може да прочетете ТУК.
Най-страшният хунски войн – АТИЛА.
