преброяване

Последното преброяване на населението, което се проведе в края на миналата година, остана в съзнанието ни като ужасяващо. Според данните на НСИ нацията ни се е стопила с близо 840 хиляди души само за десет години и настоящият брой на живущите в България е 6 520 314 души.

Провал ли беше Преброяване 2021?

Остава съмнението, че Преброяване 2021 бе неособено успешно, дори мърляво. Факт е, че то беше придружено от трудности и хакерски атаки. Не всички бяха гостоприемни към преброителите, но и те не бяха особено усърдни в работата си. Първо ни казаха, че който не се преброи поне в интернет, щял да бъде глобен, а се оказа, че дори да искаме да го направим, е трудно и почти невъзможно. После се оказа, че глоба няма да има. Вероятно много хора не са успели да се преброят в интернет. Други дори не са били посетени от преброител. На всичко отгоре нямахме редовно правителство, а цялото внимание беше в предизборната кампания и действията на служебното. Всичко това се случва на фона на пандемията от коронавирус.

В този случай може да кажем, че към 2021 г. у нас успяха да бъдат преброени 6 520 314 от населението, но това далеч не е точният брой на населението на България.

История на преброяването

Първото преброяване на населението у нас се прави веднага след Освобождението. Това се случва през 1880 г. Към тази година в Княжество България са преброени 2 007 919 души. От тях 1 027 803 са мъже и едва 980 116 – жени.

През 1887 г., след Съединението с Източна Румелия, Княжество България има 3 154 375 население. Съотношението между мъже и жени е почти се изравнява.  Мъжете са  1 605 389, което е 50,9 % от общото население. Жените през вече са 1 548 986.

През 1892 г. броят на населението е 3 310 713 души.

След още осем години то вече е 3 744 283 души. Става ясно от преброяването през 1900 г.

При следващото преброяване, което е през 1905 г. броят на населението продължава да расте и достига до цифрата  4 035 575.

След само още пет години то вече е 4 337 513 души. Растежът продължава, въпреки че България губи около 140 000 души във войните. Още близо 276 000 (жители на Южна Добруджа) преминават в територията на Румъния и в Сърбия (главно тези от Западните покрайнини). В същото време към България се насочват около 350 000 бежанци.

Намаляването на населението започва преди падането на комунизма – през 1985 г.

1880 г. – 2 004 919

1887 г. – 3 154 375

1892 г.- 3 310 713

1900 г.- 3 744 283

1905 г.- 4 035 575

1910 г.- 4 337 513

1920 г.-  4 846 971

1926 г.-  5 528 741

1934 г.- 6 077 939

1946 г.- 7 029 349

1956 г.-  7 629 254

1965 г.- 8 227 966

1975 г.- 8 727 771

1985 г.- 8 948 649

1992 г.- 8 487 317

2001 г.- 7 932 984

2011 г.- 7 364 570

2021 г. – 6 520 314

През 1975 г. градското население за първи път е повече от това в селата. А днес 74% от хората живеят в градовете.

Това е обяснимо. Хората се струпват там, където има добре платена работа и шанс за развитие, въпреки панелните блокове, задръстванията и гъчканицата в градския транспорт. На фона на това селата опустяват.

Защо статистиката на НСИ  е невярна?

Първото и основна причина е, че много хора останаха непреброени. Сайтът, в който трябваше да направят това, беше хакван няколко пъти. Това накара дори и добронамерените и изпълнителни българи да се откажат. Последвалата информация, че въведените данни в него са изтекли, не само разколеба, а директно отказа по-голямата част от хората да се регистрират.

От друга страна, преброителите не бяха достатъчно на брой. Едни се разболяха, други бяха под карантина. Така до хората не се достигна, въпреки че някои от тях чакаха представител на НСИ да се появи на прага им.

Други пък не пожелаха да допуснат чужд човек в дома си заради върлуващата пандемия от коронавирус или по други причини. Спомнете си случая, в който мъж заплаши преброителка с огнестрелно оръжие.

Не всички са си у дома

Голяма част от населението работи сезонно в чужбина – на гурбет. Част от тези хора не са били в България за да се преброят, а и едва ли това е сред приоритетите им. Те работят извън страната, но  се връщат и харчат спечелите пари тук.

Втори живеят на две места и не считат за редно да се броят като част от населението в България.

Другата част от работещите в чужбина не желае да се връща в Родината. Тази част вече е уредила живота си в някоя (най-вероятно) европейска държава. Българското население там плаща данъците си на чужда държава и не очаква нищо от Родината си. Тези хора са уредили живота и образованието на децата и внуците си, а когато стане дума за България може би им разказват за великите времена, но ги съветват да не идват тук за дълго.

Колко са регистрираните с постоянен адрес в България?

От данни на ГРАО за адресна регистрация в България по области става ясно, че към 15 –ти декември 2021 г. с постоянен адрес в област Благоевград са регистрирани  383 694  души; в област Бургас – 459 414; област Варна –  511 956; област Велико Търново – 252 602; област Видин –  99 931; област Враца – 185 822; област Габрово – 123 954; област Добрич – 220 719; област Кърджали – 346 442; област Кюстендил – 153 200; област Ловеч – 141 853; област Монтана –  144 864; област Пазарджик – 293 665; област Перник – 127 017; област Плевен – 283 860; област Пловдив – 738 214; област Разград – 168 962; област Русе – 247 946; област Силистра – 141 070; област Сливен – 223 353; област Смолян – 115 998; област София (Столична) – 1 516 329; област Софийска –  234 213; област Стара Загора – 356 838; област Търговище – 147 890; област Хасково – 288 813; област Шумен – 236 909; област Ямбол – 133 085.

Общо 8 278 613 души са регистрирани с постоянен адрес у нас. По настоящ адрес регистрираните са 7 509 533-ма.

Едно е вярно и очевадно – населението ни застарява

Хората все по-рядко се решават да станат родители. Ако го направят, то ще е на едно или в краен случай две деца. Това е трайна тенденция не само в България, а в цяла Европа. Оказва се, че богатите  образовани хора не желаят да създават потомство. Други пък не могат.

Причините за  нежеланието това са много. Едни се отдават на кариера, други не са срещали подходящия партньор. Трети искат да създадат най-подходящи условия и сигурност преди да дадат живот на ново човешко същество, защото осъзнават каква отговорност е това. Има и хора, които чисто и просто не искат да стават родители. Не липсват твърдения за загриженост към пренаселеността на планетата и какво ли още не.

Кои страни имат най-висока раждаемост?

Най-много се ражда в Африка и Азия. Бедните страни са с висока популация и ако това трябва да се обясни защо, то вероятно за да има повече работна ръка или поради ниско сексуално образование, религия и т.н.

Миграцията към Европа е главно от тези страни. От една страна това е плашещо, защото сред прииждащите може да има и терористи и хора с крайни възгледи. От друга – именно тези хора ще работят това, което европейците недолюбват. Става дума за тежкия и не особено добре платен физически труд. Бежанците не се плашат от него, а от войните, бедствията и лошите условия, заради които са избрали да избягат от родните си места.

У нас бежанците не са на почит по ред причини. Трябва да се замислим обаче за привличане на етнически българи от Украйна, Молдова и др. Първо, защото тези хора имат сантимент към България, а и са по-българи от живеещите в страната. Второ – защото можем да им предложим по-добър и спокоен живот от този, който имат в момента.

Трябва да отбележим, че преброяването на НСИ по принцип показва колко човека живеят на територията на страната, а не колко са българите като цяло. В противен случай се получава голямо недоразумение, защото регистрираните с постоянен адрес в България и притежаващи български паспорти са 8 милиона и 300 хиляди души (120 000 от тях са на братята македонци). В същото време според НСИ живеещите в страната са се стопили на 6 520 314 души.

Ясно е, че в условията на обединена Европа, в която може да се пътува и работи безпроблемно, най-вероятно стотици хиляди българи са останали непреброени поради общата европейска трудова и образователна мобилност.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!