Николай Хаджигенов е завършил право в НБУ. Работи като съдебен адвокат в областта на наказателното право.
Има дела Pro bono в областта на пострадалите от полицейско насилие, включително в Европейския съд по правата на човек в Страсбург.
Нарича себе си „блогър и адвокат в опозиция“.
Г-н Хаджигенов, постигнахте ли до момента някакъв напредък в преговорите си за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които всъщност превръщат адвокатите в доносници, както и срещу поведението на висшия адвокатски съвет?
Напредък никакъв, но той не е и очакван, доколкото настоящият състав на Висшия адвокатски съвет лежи в едно легло с правителството, което прие същите тези промени, при това на втори опит – предишният беше през 2011 г. Няма никакви промени.
Видяхме се предишния път с Висшия адвокатски съвет, те казаха „да, да, стойте мирни, ние ще се справим”. От тогава мина един месец и не се случи нищо, освен че си определиха работна група, за да могат да кажат просто, че я има.
Има ли някакви определени срокове, в които тази работна група трябва да свърши нещо?
Единственото нещо, което е определено е, че има работна група. За сметка на това ние определихме начална дата за бъдещата национална стачка на адвокатите в България, която ще бъде в Деня на Конституцията – 16 април. Вече имаме създаден стачен комитет и започваме активна работа по будене на адвокатите, защото това не може да бъде.
В крайна сметка ние и малцината независими съдии сме последната барикада пред тоталитаризма.
Законът за адвокатурата дава ли достатъчно шансове и възможности на българските адвокати да защитават действително клиентите си по справедлив начин?
Настоящият вариант на Закона за адвокатурата не е достатъчно адекватен. Ние имаме неистова нужда от изцяло нов Закон за адвокатурата и това е вторият ни основен упрек срещу Висшия адвокатски съвет.
Това е тема, която се дъвче сигурно вече от пет години. Отново има куп работни групи и отново не е свършено нищо. Има само няколко абсолютно неразумни предложения, част от които разбуниха цялата юридическа гилдия, защото те са меко казано неразумни и не са в ничий интерес, нито дори в интерес на адвокатите. Аз съм един от яростните противници точно на този тип промени.
Като че ли на Прокуратурата в последно време се дават все повече правомощия, а се отнемат правомощия от българските адвокати. Връщаме ли се във времето на комунизма, когато основно действащо лице беше прокурорът, а адвокатът беше просто фигура в правния процес?
Абсолютно. Аз не напразно казах, че ние сме последната бариера пред тоталитаризма, защото всъщност това е борба не за правата на адвокатите.
Това е борба за правата на гражданите, защото ние защитаваме правата на гражданите. Затова адвокатите по условие сме опозиция на всяка власт, дори на собствената си в лицето на Висшия адвокатски съвет.
Имате ли в крайна сметка достатъчно воля и сили да се борите?
Имаме. Трябва да го направим, защото буквално Висшият адвокатски съвет със съдействието на правителството и може би под тяхно давление ликвидира адвокатурата, което означава, че ликвидира правата на гражданите.
В крайна сметка и аз, и колегите ми можем да работим нещо друго със сигурност. Въпросът е кой и как ще защитава правата на гражданите след като дори Висшият адвокатски съвет застава на страната на правителството, което е абсурд.
Вие искате ли оставка на този Висш адвокатски съвет?
Лично аз поисках оставка на третия ден след като отказах пред Висшия адвокатски съвет да изпълнявам разпоредбите на този закон. Поисках оставката на Висшия адвокатски съвет, защото те очевидно не изпълняват нищо от това, което трябва да правят.
Очаквате ли подкрепа от европейските институции и структури?
Започнали сме да пишем до всички възможни институции, но това е вътрешен проблем. Това е нещо, което ние сами трябва да решим.
Тъжното е, че ние, българите, вечно очакваме отвън някой нещо да ни помогне, да ни направи, на сила някак си да ни промени. Не, това е наш вътрешен проблем. Ние трябва сами да го направим.
Най-малкото в исторически план погледнато, колкото и да сме имали помощ отвън, тя всеки път ни е струвала толкова много, че няма нужда. Можем да се справим и сами.
Колко от Вашите колеги са за нови промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари и са съгласни на протест и активни действия?
Това са две различни неща. Може би 90% от адвокатите са против това, защото това е правен абсурд. Подобно нещо има само в Северна Корея, която бих искал да обърна внимание, че е народнодемократична република – там адвокати няма, между другото. Това е следващата стъпка и у нас.
Друг е въпросът колко от адвокатите биха взели участие в някакви преки действия. Това е лош въпрос. Защото българинът обича да му е спокойно, да му е тихо, да е наведен максимално ниско с надеждата да му се размине.
Адвокатите за съжаление не правим изключение от току-що описаната ситуация, тъй като ние сме най-обикновени граждани и повечето от нас са точно такива.
Но всъщност ние трябва да се изправим, защото ако сега не го направим срещу ръководството и срещу правителството, как се изправяме срещу някой друг и защитаваме правата на гражданите, аз не си го представям.
Наведен адвокат, смирен адвокат – това не е възможно.
