Когато през 2000-ата отидох да работя в „24 часа“, заварих Иво Инджов. Не се чувстваше комфортно и скоро се махна, отдаде се на политическите науки. Сега е доцент във Великотърновския университет, срещаме се чат-пат.
Политически Иво се позиционира по-скоро в крайната част на лявото, призоваваше да се гласува за Ваня Григоров и сега, след изборната загуба на БСП написа, че е време за оставки.
Но мисля, че оставките няма да свършат работа.
БСП просто е дефектна, демодирана партия.
За изборите може да се каже едно. Не ГЕРБ ги спечели. А БСП ги загуби, при това – по много глупав начин. Достатъчно беше избирателите да видят изкривеното от злоба лице на Елена Йончева, за да си кажат, че ГЕРБ е по-приемливото зло – и 6 % разлика, даже близо 7.
Конспективно някои факти и изводи от кампанията.
1. Слуховете за края на ГЕРБ са силно преувеличени. Бойко Борисов нагледно показа, че напълно контролира не само партията, но и положението в страната. ГЕРБ излиза по-силна и ще води играта и занапред – без значение дали се харесва на някои анализатори. Това са реалностите.
2. БСП се провали – не толкова като резултат, партията даже увеличава в абсолютни числа резултатите си спрямо 2014 – колкото че затвърди убеждението сред по-голямата част от избирателите, че не е алтернатива.
3. ДПС губи и гласове, и един мандат, но добрата новина за движението е, че ДОСТ вече не е заплаха.
4. ВМРО игра рисково, но рискът се оправда. Останалите националистически партии се сгромолясаха.
5. „Демократична България“ с много мобилизация успя да прескочи бариерата. Това обаче не е основание да не се каже, че кампанията беше сбъркана, префърцунена, надменна и реално мотивира само хора, които и без това бяха мотивирани. Но отблъсна всички останали. Като абсолютни числа тези 6,24 % са около 116 000 гласа и ако този резултат бъде повторен на парламентарни избори, „алтернативата“ си остава там, където е – на жълтите плочки. Без разширение и без преформатиране и без насочване към по-широк кръг избиратели, това нещо няма бъдеще.
6. Марешки не успя.
7. Двама независими кандидати – Десислава Иванчева и Минчо Христов – взеха повече гласове, отколкото някои партии. Специално Минчо, който ми е приятел, взема повече от „Атака“, НФСБ, АБВ, „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Ако Минчо се премести от „Евроком“ в някоя по-влиятелна телевизия, като нищо и сам ще мине бариерата. Това без структури и без пари.
8. Много малко хора гласуват. Ако продължи да е така, ако политиците не убедят хората, че нещо зависи от тях, нищо добро не ни чака.
Това е. Засега.
