След като омбудсманът Мая Манолова алармира, че филмите за бързи кредити спомагат за бързо изпадане на граждани в неплатежоспособност и призова за повече държавен контрол, ДЕБАТИ.БГ потърси коментар по темата от инвестиционния консултант Евгений Кънев.
Господин Кънев, ограбват ли тези фирми гражданите, каквото мнение е доста широко разпространено, и ако да, защо хората продължават да ползват услугите им?
Тези фирми запълват определена пазарна ниша в търсенето на такъв тип услуги, които банките по една или друга причина не предлагат. Друг е въпросът дали един потребител на такъв тип услуга е напълно наясно с всички аспекти на нейното ползване. На този проблем реално трябва да се наблегне. Това е нещо като тютюнопушенето – пушите, защото ви харесва, но може и да нямате информация за всички аспекти, в които влияе пушенето.
Законодателят, ако иска да наблегне на този проблем, би могъл да направи изискуема тази част от договора, която касае условията за кредит и неговото използване, да се знае точно колко пари се дължат, ако се вземе кредитът, колко реално трябва да се връщат. Необходимо е този тип информация да е ясно очертана пред потребителя, за да сме сигурни, че той е напълно наясно с всички аспекти на този тип услуга. Иначе аз не виждам сам по себе си този бизнес като проблематичен.
Съставянето на договорите ли е проблемът, заради който много клиенти се чувстват измамени, или самите потребители трябва да са по-внимателни?
Не знам как точно изглеждат договорите, а и не сме сигурни, че всички практикуват по един и същ начин, а именно – с цел въвеждане в заблуждение, защото това е идеята при повдигането на този въпрос – че едва ли не всички, които ползват тези пари, са заблудени и не знаят за какво става въпрос и изведнъж се оказват изненадани от лошите условия.
Ако законодателят иска да постави някакви условия в тази област, може да изиска, например, текстове с достатъчно едър шрифт, които да очертават рисковете при използването на този тип кредити. Иначе идеята за забрана на този тип кредитиране е глупост, както и много други неща, чрез които законодателят би се опитал едва ли не да предпази потребителя от самия него.
Бихте ли характеризирали пазарната ниша, която се запълва от фирмите за бързи кредити?
Нашата икономика е съставена от огромен процент малки и средни предприятия и банковите продукти не могат да достигнат до голяма част от тях по определени причини. Огромна е нуждата от финансиране на малкия и среден бизнес там, където банките не могат да стигнат, така че нови финансови инструменти са нужни. Въпросът естествено е влизането в отношения между потребител и доставчик на услугата да става при ясни условия, така че потребителят да е наясно с рисковете при използване на определен тип продукти. Това е важното, а не да се забранява или не един вид дейност или да се слагат изкуствено прегради за нейното осъществяване.
