Отворените писма на Стефан Танев от Централния софийски затвор препрочитам. Изданието е от края на миналия век. Чел съм ги, но не съм ги осмислил.
Сега е друго.
Стефан Танев е създател и неизменен главен редактор на първия български сутрешен вестник „Утро“ – от февруари 1911 до 8 септември 1944. Брат на художника Никола Танев.
На 13 септември 1944 е арестуван и въдворен в Централния затвор, както и брат му. Осъден е на доживотен затвор и умира през 1952 на 63, зад решетките. Към брат му съдбата е по-милостива – макар да изкарва няколко години по затвори, лагери и комунистически строежи, е освободен и умира 10 години по-късно, осакатен.
Та в затвора Стефан Танев прави равносметка на живота си в писмата до съпругата си Екатерина и освен – удивително – запазените гордост и достойнство, споделя и много горчивина.
Брат ми излезе от затвора и се отрече от мене, а сестра ми дойде едва веднъж да ме види, пише. За хората, на които е дал път в живота и хляб в ръцете – не си струва.
Всички са го изоставили.
Както впрочем и професор Михаил Арнаудов, един от най-светлите български умове, за когото Стефан Танев свидетелства.
Професорът също е вкаран в комунистическия затвор. Вината му – министър на просвещението за 3 месеца в правителството на Багрянов. Пред т.нар. Народен съд казва – за мен беше въпрос на дълг.
Михаил Арнаудов – академик във времена, в което не е било подигравателно и презрително – научава по свои пътища, че е издадена заповед за ареста му и на 15 септември сам се предава.
Освободен е по настояване на съветския академик Николай Державин, прочел фундаменталния му труд „Психология на литературното творчество”.
Съветските другари в някои случаи са имали и положителна роля. Също със съветско ходатайство е освободен Иван Иванов, най-дълго управлявалия София кмет. Осъден на смърт от комунистите. Впоследствие – амнистиран, та да построи язовир „Искър“, от който софиянци днес пият вода.
Но за професор Арнаудов. Стефан Танев разказва, че един ден в затвора идва колегата му професор Тома Томов – съвпадение на имена, не е оня с двата вагона…книги.
Носи му един – бял – хляб и го пита за архива (та) на професор Иван Шишманов, също министър на просвещението. По поръчение на академичния съвет. Професорът с горчивина отказва хляба с думите – тук в затвора хляб има за всички. А вие, дето си гледате кариерата, кога се сетихте за мене? Защитихте ли ме по някакъв начин?
Комунизмът в България стана възможен и защото мълчахме.
Разбира се, това мълчание беше наложено с жесток терор.
Съсипване на всичко читаво и после няколко десетилетия, докато революционерите – по-скоро техните чеда – се окултуриха.
Но са повредени в мисленето, ментално, както биха се изразили самите те. По рождение.
И понеже са по върховете, става каквото става.
И накрая – още един епизод от „Писмата“ на Стефан Танев. Рекордът на затвора за най-много убити мухи в един ден е на Атанас Буров – 243. Представяте ли си, пише Танев – Буров трепе мухи. По цял ден.
Представям си.
Зловеща гротеска.
