От това, което знаем за историята, по-голямата част от нея не е особено приятна и мирна. Въпреки това ролята на археолозите е да ровят в миналото – буквално и преносно – въпреки това колко неприятна и дори отвратителна понякога може да се окаже работата им. Следващите описания показват колко мрачни понякога могат да бъдат археологическите находки.
Детски жертвоприношения в Картаген
Римският историк Диодор ни е оставил описание на картагенците като толкова жестоки, че жертвали деца за боговете си. Според него в Картаген имали бронзова статуя на Кронус с протегнати, леко наклонени надолу ръце. Като поставели бебе в тях, то се претъркулвало надолу в огнена яма. Историкът дори твърди, че богатите картагенци купували бедни деца, за да ги жертват после.
Хиляди години това бе смятано за римска пропаганда, докато археолозите не откриха стряскащо доказателство в гробниците, наречени тофети.
В тофетите са погребани урни с малки кости, останали след кремация. Учените смятаха, че това са кости на малки деца, умрели при раждане. Екип от Оксфорд обаче разби тази по-приятна идея. Те установиха, че на стените на гробниците има надписи към боговете: „чуй гласа ми и ме благослови“. Освен това в някои от урните имало кости на жертвени животни, погребани по същия начин като децата. Накрая пресметнали и че броят на детските урни е твърде малък, за да отговаря на този на мъртвородените и умрели скоро след раждане деца за град с размера на Картаген отпреди 2000 години. Според проучването доказателствата за жертвоприношение на деца са „съкрушителни“.
Битката в долината Толенс, Германия
През 1996 година археолог-любител буквално се спъна в човешка кост от ръка. Тогава той още не знаел, че тя е първата от 13 000 кости, които ще бъдат намерени на мястото, и че току-що е открил най-ранното известно бойно поле в историята, на което се е състояла голяма битка.
Радиовъглеродният метод на датиране прати находките в 13-век преди Христа – ранната бронзова епоха. На извода за битка навежда фактът, че в костта от ръка има сраснало се вече забито острие на стрела. Последвалите разкопки откриха неоспорими доказателства, като съсечени черепи и фрактури, характерни за падане от кон. Разкопките са продължили до 2008 година.
Стотици хора са загинали в битка, в която са участвали хиляди и чийто мащаб бе смятан за немислим през онази епоха. Това накара историците да преосмислят схващанията си за ранната бронзова епоха, за която смятаха, че хората не са се занимавали много с война.
Детето-вампир от Лугнано
Преди няколко лета американо-италиански археологически екип работел по разкриването на гробище в Умбрия, познато под името Ла Некрополи до Бамбини – Гробището на бебетата. По разбираеми причини работата била и без това изнервяща, но учените направили още по-мрачно откритие – те намерили детски скелет с камък, натикан в устата му – рядък и зловещ пример за „вампирско погребение“.
Детето е било на около 10 години, с неопределен пол, и е умряло преди около 1500 години. То е обърнато наляво и имало в устата си варовиково парче с големината на яйце камъкът в устата бил уплътнен с цимент, по който имало следи от зъби.
Археолозите смятат, че този ритуал е изпълняван, за да не може мъртвото дете да се надигне и да разпространи маларията. Местните нарекоха нещастното хлапе Вампира от Лугнано.
Неандерталците и канибализма
Доказателствата от различни археологически обекти говорят, че неандерталците не само са били канибали, но и правели инструменти от костите на своите мъртви.
Преди няколко години археолозите откриха неандерталски скелети на 40 000 години в пещерите Гойе в Белгия. Тези кости имаха следи от рязани и сечене – всички белези, че са били транжирани. Нещо повече – телата са били одрани и разпрани, а костният мозък е извлечен. Всичко това предполага, че хората са паднали жертва на канибализъм на други неандерталци.
Това не е първият път, в който са намирани следи от канибализъм при разкопки на обекти на неандерталци, което говори, че човекоядството не е било изолирано явление. Още през 1990 година изследователите намериха във Франция останки от 6 неандерталци, двама от които деца, които също имаха следи от рязане и сечене, а пръст от кост носеше белези от неандерталски зъби.
Мистериозното клане в Швеция
Местните хора на остров Йоланд си знаят, че трябва да стоят настрана от руините на Сандби Борг и дори предупредиха археолозите, посещаващи мястото, да сторят същото. След няколко сезона на разкопки стана ясно защо – брутална смърт е застигнала всички хора, живели в проспериращото селище там преди 1 500 години. Те са били изклани в домовете си бързо и безпощадно и до ден днешен не е ясно от кого и защо.
През 5 век Сандби Борг е бил голям кръгово укрепен форт с 53 жилища вътре. През 2010 година, след слухове, че зоната може да стане обект на действия на иманяри, учените решиха да видят какво има там.
Те изкопаха бързо артефакти, показващи богатство – бижута, римски монети, декорации и украшения за коса. Всичко е било заровено набързо и никога повече не е пипано. След това започнали да намират човешки останки. Жертвите били убивани и оставени да изгният, както са паднали. Някои, изглежда, са били прободени в сърцето. Фрагменти от малки костици показват, че децата не са били пожалени. Някое трупове са били осквернени след смъртта – например един мъжки череп е бил напълнен с овчи зъби.
Няма писмени свидетелства какво се е случила на Сандби Борг. Не се знае кой е изклал жителите му, но е ясно, че не е заради пари, защото нашествениците не са си направили труда да копаят за тях или да вземат плячка.
Мястото се превърнало в табу за местните хора, което не са го докосвали с векове. То обаче даде на археолозите възможност да надникнат в мрачния живот на обществото през този исторически период.
