На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа впоследствие се появи България. То не успя пряко, но отново постави Източния въпрос в дневния ред на европейската политика и даде подходящото оправдание на руските управници в преследване на имперските си интереси да проведат интервенция, от която успя да се възползва и българският народ.
Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, като българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.
То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, останалото е история…
Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към българските проблеми.
На страната на българската кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените, а практическият интерес там е под маската на една освободителна война да се домогнат до Проливите – вековна мечта на руската външна политика.
Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в триумф и причина за освобождаването на България. Това става две години по-късно, след като Русия, със съгласието на „европейския концерт“ – Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия – обявява война на Османската империя.
Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското националноосвободително движение.